2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 23.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2584 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците Г. П. Б., Й. П. А., Л. П. С., Я. Й. П., Ц. Й. А., А. Й. Г., М. А. Г., С. С. Н., В. В. Д., Р. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., З. С. С. и П. Д. А. срещу определение от 11.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 13764/2011 г. на Софийския градски съд. С него е спряно, на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.), производството по същото възивно гр. дело до приключване на производството по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че поставеният на вниманието на ОСГТК на ВКС втори въпрос по посоченото тълкувателно дело, а именно: „налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право” (която е актуалната редакция на въпроса, съгласно разпореждане от 07.02.2013 г. на председателя на ВКС), има значение за изхода на въззивното дело, тъй като в случая е предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост на ищците, а ответниците по делото владеят процесния имот, за което няма спор между страните. Изложени са и съображения, че спирането на въззивното производство се налага и предвид обстоятелството, че въззивният акт по него не би подлежал на касационен контрол, тъй като цената на предявените в субективно съединение искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е под 5 000 лв.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че не е налице основанието по чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) за спиране на въззивното производство по делото. Навеждат се съображения, че тълкувателното решение, което ще бъде постановено по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, няма да е от значение за правилното решаване на спора по предявения по делото установителен иск.
Ответниците В. И. Н. и И. В. Н., в отговора си на частната жалба излагат становище и съображения за неоснователност на същата, респ., че обжалваното определение е правилно.
Останалите ответници Д. В. М., В. Д. М., Е. Д.а М., М. С. И., М. И. К. и В. В. М. не са подали отговори на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм., но по който процесуален закон се развива в случая въззивното производство, съгласно изричната разпоредба на § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия ГПК от 2007 г.) установява основание за спиране на дадено исково производство, когато друг конкретен гражданскоправен спор между страните, по който е образувано друго дело пред съда, се явява преюдициален по отношение на спора по първото дело. Тълкувателните дела на ОСГТК и на ОСГК на ВКС нямат за предмет разрешаването на конкретни гражданскоправни спорове между конкретни гражданскоправни субекти. Чрез постановяването на тълкувателни решения, ВКС упражнява особеното си конституционноустановено правомощие по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Поради това, наличието на образувано, но неприключило тълкувателно дело не представлява, по смисъла на чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.), основание за спиране на исковото производство, развиващо се по реда на ГПК (отм.). При действието на последния, по този въпрос никога не имало съмнения в съдебната практика.
По същите съображения, неприключилото тълкувателно дело не е основание за спиране на исковото производство и по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК от 2007 г., но само докато делото е висящо пред първата и въззивната съдебни инстанции. Тъй като, за разлика от ГПК (отм.), съгласно действащия ГПК от 2007 г., ВКС осъществява правомощието си по чл. 124 от Конституцията за уеднаквяване на съдебната практика и в рамките на самото касационно производство, в което се разглежда конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни субекти (чл. 280, чл. 281, чл. 288 – чл. 293 и чл. 295 от ГПК), в чл. 292 от ГПК е установено особено основание за неговото спиране, а именно – когато състав на ВКС установи наличието на противоречива практика на ВКС по даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора (чл. 280, ал. 1 от ГПК), той предлага на съответното общо събрание да постанови тълкувателно решение по въпроса и спира касационното производство до приключването на тълкувателното дело. Когато пред ВКС са висящи и други дела, по които е изведен, или касационното обжалване е вече допуснато по същия противоречиво разрешаван правен въпрос, производствата по тези касационни дела също следва да се спрат – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК. Тъй като съдилищата, действащи като първа и въззивна съдебна инстанция, нямат правомощието по чл. 124 от Конституцията, те не могат да спират висящите пред тях искови производства на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличие на неприключило тълкувателно дело. В тези случаи съответният първоинстанционен или въззивен съд следва по свое вътрешно убеждение да разреши съответния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който има противоречива съдебна практика и е образувано тълкувателно дело по него, но все още не е постановено тълкувателно решение, което да е задължително за всички съдилища.
От гореизложеното следва извод за неправилност на обжалваното определение за спирането на въззивното производство, което налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 11.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 13764/2011 г. на Софийския градски съд, с което е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) производството по същото възивно гр. дело до приключване на производството по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС;
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.