О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София,27.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 1159 по описа за 2013 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. Д. Д. чрез адв. Б. Г. против определение № 3198/12.11.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1934/2012 г.
С него е потвърдено разпореждане № 23027/15.05.2012 г. по гр.д. № 6356/2012 г. на Варненския районен съд, ІХ състав за връщане молба на К. Д. по чл. 5 ЗЗДН против Д. П. А. в частта й относно действия, извършени на 13.04.2012 г. и 14.04.2012 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
К. Д. е поискал от съда издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, проявено от Д. А. срещу него и детето Д. К. Д. на 12, 14 и 15 април 2012 г.
Варненският районен съд намерил, че поисканата защита от твърдяното домашно насилие, осъществено на 12 и 14 април 2012 г. е след преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и в тази част е върнал молбата. Разгледал е по същество искането в останалата му част и е постановил решение.
К. Д. е подал частна жалба срещу разпореждането на първостепенния съд, с което е оставена без разглеждане молбата за защита относно действия на 12 и 14 април 2012 г. Твърди, че е спазил срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е изпратил молбата по пощата.
Въззивният Варненски окръжен съд е намерил частната жалба за недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който е не подлежи на обжалване.
Състав на Върховния касационен съд е отменил определението на въззивната инстанция по съображения, че разпореждането на районния съд е преграждащо и е от тези, които подлежат на обжалване с частна жалба. Върнал е делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
С определение от 12.11.2012 г. Варненският окръжен съд е разгледал частната жалба на К. Д. и е потвърдил разпореждането на Варненския районен съд.
В изложението към частната касационна жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са: допустимо ли е същият въззивен състав да разгледа частната жалба след връщане на делото от ВКС за ново решаване на делото и длъжен ли е въззивният състав да се съобрази с указанията на ВКС в отменителното определение.
Поддържа противоречие с т. 17, т. 19 ППВС № 1/1985 г., ТР 13 по гр.д. № 5/1976 г. на ОСГК на ВС и ТР 2/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Първият въпрос има отношение към съдебния състав на Варненския окръжен съд, който се е произнесъл по ч.гр.д. № 1934/2012 г. първо по допустимостта на въззивната частната жалба с определение № 2165/26.07.2012 г. и след неговата отмяна от ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, е разгледал въззивната частна жалба и с определение № 3198/12.11.2012 г. е потвърдил обжалвания първостепенен съдебен акт.
И двата случая докладчикът и младшият член на съдебния състав са едни и същи.
Въпросът няма никакво отношение към цитираните тълкувателни актове, в които са разглеждани правомощията и задълженията на втората инстанция, която се произнася по съществото на материално-правния спор.
Никога не е имало съмнение в съдебната практика, както и теорията, че при прекратяване на делото като недопустимо от гражданския състав и отмяна на определението му от по-горната инстанция, същият съд е компетентен да се произнесе и по съществото на спорния въпрос. В случая, Варненският окръжен съд се е съобразил с указанията на касационната инстанция, че частната жалба срещу разпореждане на Варненски районен съд от 15.05.2012 г. е допустима и я разгледал по същество, като я намерил за неоснователна.
В тази връзка, неотносим е и повдигнатият в изложението въпрос дали по-долната инстанция е длъжна да се съобрази с дадените й от по-горната инстанция указания. Върховният касационен съд се е произнесъл единствено досежно допустимостта на частното производство и по-конкретно по въпроса дали разпореждането на районния съд от 15.05.2012 г. подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Няма указания относно правилността на въззивната частна жалба, и въззивният съд за първи път я е разгледал по същество при постановяване на определението от 12.11.2012 г., предмет на настоящата проверка.
В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 3198/12.11.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1934/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: