2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. София, 26.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6823 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обединено детско заведение (ОДЗ) „В. Т.” – [населено място] срещу решение № 371/15.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 641/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 443/28.05.2014 г. по гр. дело № 4151/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, са уважени, предявени от С. П. В. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 187/20.06.2013 г. на кмета на [община], ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на ответното ОДЗ-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 1 281.30 лв. – обезщетение при незаконно уволнение за периода 10.09.2013 г. – 16.12.2013 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са формулирани следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ, а именно: 1) ползва ли се от синдикална закрила при уволнение председателят на друго първично организационно структурно звено на синдикат, извън предприятието на работодателя; и 2) качеството на ръководен изборен синдикален орган, възникнало ли е въз основата на избор или този орган е определен направо от централното ръководство на съответния синдикат, без провеждане на избор, в нарушение на изискуемия за това ред. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 170/24.09.2010 г. по гр. дело № 3147/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 14/01.03.2013 г. по гр. дело № 206/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 667/15.11.2010 г. по гр. дело № 63/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата С. П. В. в отговора си излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на касационната жалба.
В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с протоколно решение от 03.04.2013 г. на Националния изпълнителен съвет (Н.) на Н. синдикат (НС) „Защита”, ищцата с единодушие е била избрана за председател на Областната синдикална организация (ОблСО) на НС „Защита”, за което [община] (респ. – кмета й) е била уведомена с писмо вх. № 31-00-8/08.05.2013 г. – преди връчването при отказ на ищцата на 09.09.2013 г. на издадената от кмета заповед № 187/20.06.2013 г. за дисциплинарното й уволнение. Предвид чл. 67, ал. 2 и чл. 65 от устава на НС „Защита”, съгласно които председателят на ОблСО има ръководни и представителни функции, изпълнява решенията и изразява волята на Областния синдикален съвет (ОблСС), който от своя страна е ръководен орган на ОблСО, окръжният съд е приел и че ищцата е избрана за председател на ръководен синдикален изборен орган, образуван на териториален принцип. С оглед това, съдът е намерил за неоснователно възражението на касатора, че ищцата не се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ. За неоснователен е намерен и доводът в тази връзка на жалбоподателя, че ищцата не е била избрана, за което въззивният съд е изложил съображения, че процедурата по нейния избор е съобразена с чл. 67, ал. 1 от устава на НС „Защита” – било е включено вземане на такова решение от Н. в дневния ред на заседанието му, било е подложено на гласуване и ищцата с единодушие е била избрана. Изложени са и съображения, че волята на работниците и служителите е водеща при избор на ръководни синдикални органи, които ще осъществяват представителството им пред предприятието-работодател, докато при избора на членове на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален принцип, който стои по-високо в структурата на съответния национален синдикат и ръководи и координира действията на първичните организационни структурни звена и то при различни работодатели, не е логично да се търси волята на работниците и служителите им. За неоснователен е намерен и доводът на касатора, че НС „Защита” не осъществявал дейност във връзка със спецификата на полагания от ищцата труд. В тази връзка е прието, че съгласно чл. 1 от устава на НС „Защита”, този синдикат е доброволна синдикална организация на полагащите наемен труд в икономическите дейности по Н., сред които е и длъжносттана ищцата – „директор” на детска градина, като съгласно чл. 2 от устава, синдикатът действа на цялата територия на страната, независимо от формата на собственост на учрежденията. Въззивният съд е приел и че по делото липсват доказателства, работодателят да е поискал предварително съгласие за уволнението на ищцата от синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на синдикалната организация, поради което е споделил и решаващия извод на първоинстанционния съд, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Първият материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора, не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като този въпрос стои извън предмета на делото, не е обуславящ правните изводи на окръжния съд и е бе значение за крайния изход на правния спор (в този смисъл е и т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищцата ползва предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ, в качеството си на председател на ръководен синдикален изборен орган, образуван на териториален принцип, а не като председател на „друго първично организационно структурно звено на синдикат, извън предприятието на работодателя”, каквато е постановката на този материалноправен въпрос.
Като е приел, излагайки подробни мотиви за това, че в пълно съответствие с устава на НС „Защита”, ищцата е била избрана от Н. на НС „Защита” за председател на ОблСО на НС „Защита”, окръжният съд е разрешил втория материалноправен въпрос, изведен в изложението на касатора, в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която синдикатите се ползват с пълна автономия при формирането на своята структура, организация и органи на управление – съобразно приетото в техните учредителни актове (устави). Въззивното решение не е в противоречие и с никое от трите посочени от жалбоподателя решения на ВКС. В решение № 170/24.09.2010 г. по гр. дело № 3147/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че при липса на доказателства за учредена по волята на работници и служители, синдикална организация в предприятието на работодателя, такава не би могла да бъде създадена по решение на централен синдикален орган, който не би могъл да избере и нейно ръководство. В обжалваното решение по настоящото дело въззивният съд изрично е изложил съображения, че такава хипотеза в случая не е налице, както и че при избора на членове на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален принцип, който стои по-високо в структурата на съответния национален синдикат и ръководи и координира действията на първичните организационни структурни звена и то при различни работодатели, не е логично да се търси волята на работниците и служителите им. Този извод на окръжния съд е в съответствие, а не в противоречие и с останалите две решения, посочени от касатора (решение № 14/01.03.2013 г. по гр. дело № 206/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 667/15.11.2010 г. по гр. дело № 63/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), където е разяснено следното: С право на закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: 1) членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя; и 2) членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Последният – ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да е или да не е работодателят на уволнявания изборен член. В пълно съответствие с решение № 14/01.03.2013 г. по гр. дело № 206/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (където е прието и че във всички случаи, когато работник или служител е член на ръководен изборен орган на синдикат, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, който няма организационно-структурно звено в предприятието на работодателя, нито има връзка със специфика на полагания там труд, то той не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ), въззивният съд е изследвал в случая и дали има връзка между сферата на дейност на НС „Защита” и спецификата на полагания от ищцата труд при ответната ОДЗ, като предвид доказателствата по делото е приел, че такава връзка е налице.
При наличието на задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при разрешаването на втория изведен от касатора материалноправен въпрос, и която не се нуждае от промяна или осъвременяване поради неточно тълкуване на закона, законодателни изменения или развитието на обществените отношения, касационното обжалване не следва да се допуска и по този въпрос, тъй като не са налице, сочените от жалбоподателя хипотези на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 371/15.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 641/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.