2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
гр. София, 17.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2511 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9264/18.05.2018 г. на П. С. И. срещу определение № 1403/03.05.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното определение е обжалвано в частта, с която молбата на жалбоподателката по чл. 248 от ГПК за „изменение“ (всъщност – за допълване) в частта за разноските на постановеното по същото гр. дело определение № 903/16.03.2018 г., е оставена без уважение в частта за сумата над присъдените ? 200 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Частната жалба е подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение № 1403/03.05.2018 г.
Ответникът по частната жалба К. С. И., в отговора на жалбата излага становище и съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата.
Съдът намира частната жалба за частично недопустима, а в останалата част – за неоснователна, по следните съображения:
С определението № 903/16.03.2018 г. (чието допълване е поискала жалбоподателката по реда на чл. 248 от ГПК) САС е постановил следното: 1) потвърдил е разпореждане № 2427/23.06.2017 г. по гр. дело № 398/2017 г. на Русенския окръжен съд (РОС), с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на жалбоподателката П. И., като майка и законен представител на децата Н. К. И. и К. К. И., срещу бащата К. И., като лице, задължено със съдебно решение, а именно – влязла в сила присъда № 13/26.01.2015 г. по гр. дело № 721/14 на Първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, да заплати и да заплаща издръжка за децата; и 2) САС е оставил без разглеждане, подадената от ответника К. И., частна жалба с вх. № 13173/07.12.2017 г. срещу определение № 1467/28.11.2017 г. по същото гр. дело на РОС, с което е оставено е без уважение искането (молбата) на К. И. за спиране изпълнението на разпореждането с № 2427/23.06.2017 г.
В мотивите към обжалваното определение № 1403/03.05.2018 г. апелативният съд е приел, че жалбоподателката не е представила доказателства за направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, претендирани в размер 450 лв., за защитата ? срещу частната жалба на К. И. срещу първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г. за издаването на изпълнителния лист. САС е приел също, че за защитата срещу другата частна жалба на К. И., жалбоподателката е доказала заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300 лв., но съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на К. И. и е намалил тези разноски до присъдения (с необжалваната част от определението) размер от 200 лв., представляващ минималният размер по чл. 7, ал. 7, във вр. с чл. 11 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ.
Както е прието и в постановеното по настоящото дело определение № 385/14.08.2018 г. по частно гр. дело № 2510/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г. за издаването на изпълнителния лист, въззивното определение № 903/16.03.2018 г. не подлежи на касационно обжалване – в тази част то е окончателно. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, не подлежи на обжалване (по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК), и обжалваното определение № 1403/03.05.2018 г. – в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на определение № 903/16.03.2018 г. чрез присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени във връзка със защитата ? срещу обжалването на първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г. Поради това, – в тази ? част, частната жалба с вх. № 9264/18.05.2018 г. срещу определение № 1403/03.05.2018 г., следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като в същата част следва да се прекрати производството по делото.
В останалата ? част, частната жалба с вх. № 9264/18.05.2018 г. е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащата на въззивно обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, част от определението № 1403/03.05.2018 г. Това е така, защото в останалата му част определение № 903/16.03.2018 г. (чието допълване е искала жалбоподателката по реда на чл. 248 от ГПК), с която е оставена без разглеждане частната жалба на ответника К. И. срещу първоинстанционното определение № 1467/28.11.2017 г., е преграждаща развитието на въззивното производство и е подлежала на обжалване пред по-горна съдебна инстанция, а именно – пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът К. И. е упражнил правото си на обжалване, но изходът е останал непроменен, тъй като тази част от въззивното определение № 903/16.03.2018 г. е потвърдена с определение № 442/30.11.2018 г. по частно гр. дело № 4362/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
Разгледана по същество, в тази ? процесуално допустима част, частната жалба с вх. № 9264/18.05.2018 г. е неоснователна.
Предвид крайния изход на тази част от въззивното производство (оставянето без разглеждане на частната жалба на ответника срещу първоинстанционното определение № 1467/28.11.2017 г.), съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК жалбоподателката има право на разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на тази частна жалба на ответника. Съдът намира, че с необжалваната част от определението № 1403/03.05.2018 г. тези разноски са ? присъдени от САС в дължимия минимален размер от 200 лв., определен съгласно чл. 11, предл. 1, алт. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е своевременно направено в откритото съдебно заседание на въззивния съд и е основателно. Защитата на жалбоподателката срещу процесуално недопустимата частна жалба на ответника не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което се дължи посоченият минимален размер на разноските. Предвид този изрично установен критерий в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, неоснователен е доводът на жалбоподателката, че в тези разноски следва да се включат и пътните разноски на процесуалния ? представител. Неоснователно се поддържа и че поради явяването на последния в откритото съдебно заседание на въззивния съд, минималният размер на разноските следвало да се определи съгласно чл. 11, предл. 2 (in fine) от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ – в претендирания размер от 300 лв. Видно от данните по делото, откритото съдебно заседание е насрочено и проведено за разглеждането на другата – процесуално допустимата частна жалба на ответника срещу първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г. за издаването на изпълнителния лист, а както стана ясно разглежданите разноски се претендират по повод защитата на жалбоподателката срещу процесуално недопустимата жалба на ответника, която въззивният съд е оставил без разглеждане.
По изложените съображения, постановеното от САС определение № 1403/03.05.2018 г. следва да се потвърди в тази негова обжалвана и подлежаща на обжалване част.
Предвид изхода на настоящото частно производство, на жалбоподателката не се дължат и не следва да се присъждат разноски, каквито тя претендира, а ответникът по частната жалба не е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 9264/18.05.2018 г. на П. С. И. срещу определение № 1403/03.05.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която е оставена без уважение молбата ? по чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по същото гр. дело определение № 903/16.03.2018 г., чрез присъждане на разноски, направени за адвокатско възнаграждение за защитата ? пред въззивната инстанция срещу обжалването на първоинстанционното разпореждане № 2427/23.06.2017 г., постановено по гр. дело № 398/2017 г. на Русенския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по частно гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1403/03.05.2018 г., постановено по гр. дело № 380/2018 г. на Софийския апелативен съд, – в останалата обжалвана част, с която молбата по чл. 248 от ГПК на П. С. И. за допълване на постановеното по същото гр. дело определение № 903/16.03.2018 г., чрез присъждане на разноски, направени за адвокатско възнаграждение за защитата ? пред въззивната инстанция срещу обжалването на първоинстанционното определение № 1467/28.11.2017 г., постановено по гр. дело № 398/2017 г. на Русенския окръжен съд, е оставена без уважение за сумата над присъдените 200 лв.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която частично се оставя без разглеждане частната жалба и частично се прекратява производството по делото; в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: