О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 05.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2468 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 95, ал. 5 от ГПК и с чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на Ж. Я. С. срещу определение от 04.03.2015 г. (неточно в жалбата е посочена датата 14.10.2014 г. на предходно определение, чиято нищожност е прогласена по делото), постановено по частно гр. дело № 5004/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по същото частно гр. дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се излагат твърдение и съображения, че въззивният съд не е връчил редовно на жалбоподателката обжалваното определение (препис от него), както и оплаквания, че последното е немотивирано.
Твърдението и съображенията на жалбоподателката, че СГС не й е връчил редовно препис от обжалваното определение, е фактически невярно – такъв препис й е връчен лично срещу подпис на 19.03.2015 г., видно от разписката за това (лист 12 от настоящото дело).
Оплакванията в частната жалба, че обжалваното определение е немотивирано, са частично основателни. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателката, като е посочил, че според чл. 23, ал. 4 от ЗПП преценката за това от съда се прави въз основа на представените от страната писмени доказателства, предвид доходите на лицето или семейството му, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и имотното му състояние, трудовата му заетост и възрастта му, но не изложил никакви мотиви за извършена такава преценка в конкретния случай. Съдът е посочил също, че съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, като е приел, че е такъв и конкретният казус, но също – без да са изложени никакви съображения в тази насока.
Въззивният съд е приел и че „в случая характерът на производството е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита”. Този извод би могъл да се приеме за достатъчно мотивиран, но е неправилен. Жалбоподателката е поискала предоставянето на правна помощ във връзка с подадената от нея частна касационна жалба с вх. № 79901/26.06.2014 г. – срещу постановеното по делото въззивно определение № 12319/12.06.2014 г. – след като СГС с разпореждане от 01.07.2014 г. й е дал указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, включително – същата да бъде приподписана от адвокат, каквото е изискването на чл. 284, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. От тази процесуална предпоставка за редовност и допустимост на частната касационна жалба следва, че лицата без юридическа правоспособност (каквато очевидно е и жалбоподателката) не могат самостоятелно да осъществят правото си на касационно обжалване, тъй като е задължително жалбата им да бъде приподписана от адвокат. Поради това, когато правната помощ се иска за осъществяване на правото на касационно обжалване, предоставянето й не може да бъде отказано съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП, освен ако страната има достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение или в хипотезите на чл. 24 от ЗПП.
Независимо от гореизложеното, обжалваното определение от 04.03.2015 г., с което е отказано предоставянето на правна помощ на жалбоподателката, е правилно като краен резултат. С постановеното по делото въззивно определение № 12319/12.06.2014 г. СГС е потвърдил първоинстанционното определение от 04.12.2013 г. по гр. дело № 9865/2013 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 61, ал. 1, изр. 2 от ЗН на Я. И. С. (чийто наследник и процесуален правоприемник по делото съгласно чл. 227 от ГПК е жалбоподателката) за продължаване на срока за приемане по опис на наследството, останало от сина му А. Я. И., и е върната молбата му по чл. 61, ал. 1 от ЗН за приемане на същото наследство по опис. За да постановят този резултат, и двете съдебни инстанции по делото са приели, че съгласно изрично заявеното от молителя, той е разбрал за смъртта на наследодателя си в деня на нейното настъпване – 19.12.2012 г., а молбата му е подадена в съда на 13.06.2013 г. – след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 61, ал. 1, изр. 1 от ЗН, поради което същият не може да бъде продължен съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК и това искане е неоснователно, а молбата за приемане на наследството по опис е недопустима. Така постановеното въззивно определение № 12319/12.06.2014 г. е в пълно съответствие с константната практика на съдилищата (включително задължителната такава на ВКС) по приложението на чл. 61, ал. 1 от ЗН. Поради това, подадената от жалбоподателката частна касационна жалба с вх. № 79901/26.06.2014 г. се явява очевидно неоснователна по смисъла на чл. 24, т. 2, предл. 1 от ЗПП, респ. – предоставянето на правна помощ във връзка с тази частна касационна жалба не е и оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателката по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП, до какъвто извод, макар и немотивиран, е достигнал и въззивният съд.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение от 04.03.2015 г. за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно като краен резултат. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.03.2015 г., с което е оставено без уважение искането на Ж. Я. С. за предоставяне на правна помощ по частно гр. дело № 5004/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.