3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 22.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3499 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2072 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3024/2018 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 374 от 09.03.2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 257/2017 г. и делото е изпратено на компетентния по правилата на местната подсъдност Софийски градски съд.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 13546 от 23.07.2018 г. от В. С. С.. Поддържа се, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато по обуславящите изхода на спора въпроси, явяващи се от значение за точното приложение на закона, а именно дължат ли националните съдии произнасяне по делото съобразно правото на ЕС и длъжен ли е съдът да приложи общностното право над националното, дори когато в ГПК има формални правила за подсъдност. В жалбата са въведени искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): противоречат ли правилата за определяне на местна подсъдност, предвидени в ГПК, на изискванията на правото на Европейския съюз и дължи ли държавата обезщетение солидарно със С…р… с… и И… към В… с… с… за сметка на съдиите и членовете на ВСС, когато са нарушени основни права и безвиновна ли е отговорността им.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 257/2017 г. на Софийски окръжен съд е образувано по искова молба на В. С. С. против Д…, представлявана от М… на ф…, С… р… с…, И… към В… с… с…, М… на п… и Г… д… „О…“ при М… на п…. Предявени са субективно съединени искове за солидарно заплащане от ответниците на сума в общ размер на 1 000 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Д., п. от М. на ф., с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 108, ал. 2 ГПК. Софийски окръжен съд е приел, че това възражение е своевременно направено и основателно, поради което с определение № 374 от 09.03.2018 г. е прекратил производството и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 2072 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3024/2018 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност е направено в законоустановения срок по чл. 119, ал. 3 ГПК, като в случая правният спор е възникнал в [населено място] във връзка с извършени действия от магистрати, служители на Софийски районен съд, и служители на М. на п. и И. към В. с. с., както и с оглед неизпълнение от държавата на задълженията и да осигури ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу нарушението от последните служители на правата на ищеца по чл. 4, чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, поради което местно компетентен на основание чл. 108, ал. 2 ГПК е Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Доводът за допускане на касационно обжалване по въпросите дължат ли националните съдии произнасяне по делото съобразно правото на ЕС и длъжен ли е съдът да приложи общностното право над националното, дори когато в ГПК има формални правила за подсъдност е неоснователен. Общностното право не установява процесуални правила за местната подсъдност, поради което действа процесуалната автономия на държавите членки, които носят отговорността за осигуряване на ефективна защита на правата на страните. В тази връзка неоснователно се явява и искането за отправяне на преюдициално запитване по въпроса противоречат ли правилата за определяне на местна подсъдност, предвидени в ГПК, на изискванията на правото на Европейския съюз. Неоснователни са и въведените от жалбоподателката доводи в подкрепа на изложените основания за допускане на касационно обжалване и отправяне на преюдициално запитване – доводите, че съдиите в Софийски градски съд биха били предубедени, тъй като голяма част от тях са били съдии в Софийски районен съд. Съдиите са длъжни сами да се отведат при обстоятелства, поставящи под съмнение безпристрастието им на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а след образуване на делото в Софийски градски съд ищцата би могла на основание чл. 23, ал. 1 ГПК сама да поиска отвод на съдиите от конкретния съдебен състав при съмнения в безпристрастността им. Когато поради отстраняването на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящия съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд (чл. 23, ал.3 ГПК). Правилата на местната подсъдност обаче не могат да бъдат променяни по искане на страната поради предварителни съмнения в безпристрастността на съда.
Въпросът дължи ли държавата обезщетение солидарно със С. р. с. и И. към В. с. с. за сметка на съдиите и членовете на ВСС, когато са нарушени основни права и безвиновна ли е отговорността им е неотносим към спора за подсъдност на делото, предмет на настоящето производство, поради което неоснователно е и въведеното в частната касационна жалба искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса до Съда на Европейския съюз.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2072 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3024/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: