2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 07.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4367 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 138 от 11.07.2018 г. по в. гр. д. № 258/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от И. Т. И. от [населено място] против Прокуратурата на Република България за обезщетение за вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 21.12.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 25.10.2011 г., в сградата на областна дирекция на МВР, [населено място] се заканил с престъпление против личността спрямо служител на ОД на МВР, [населено място] по повод служебните му задължения, като заканата била от естество да възбуди основателен страх за осъществяване на престъплението. Била е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с друго повдигнато срещу ищеца обвинение е била вече взета мярка „задържане под стража“. С постановление от 27.01.2012 г. на Районна прокуратура, [населено място] обвинението за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК е прието за недоказано; наказателното производство прекратено, а наложената мярка за неотклонение отменена. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено с определение от 13.08.2012 г. по ч. н. д. № 352/2012 г. на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 09.10.2012 г. Установено е, че в периода, през който се е развило процесното наказателното производство, срещу ищеца са се водили и други наказателни производства по обвинения за тежки умишлени престъпления от общ характер по чл. 321, ал.3, т.1 вр. с ал.1 НК; чл. 253, ал.3, т.1 вр. с чл. 20 НК; чл. 252, ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл. 20 НК; чл. 293, ал.1 НК; че три от тези наказателни производства (по обвинения за подбуждане към лъжесвидетелство, за извършване по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки без разрешение и за съставяне на неистински документи) са приключили без постановена осъдителна присъда, както и че ищецът е предявил искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените вреди от незаконните обвинения. Проведеното в нарушение на закона наказателното производство чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК се отразило неблагоприятно на психиката на ищеца. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България е основателен – вследствие на незаконно повдигнатото обвинение ищецът е претърпял негативни изживявания, които следва да бъдат обезвъзмездени. С оглед характера и тежестта на обвинението, продължителността на производството, взетата най-лека мярка за неотклонение и обстоятелството, че по време на незаконното преследване ищецът е търпял вреди с по-висок интензитет от незаконно повдигнатите му обвинения в други по-тежко наказуеми престъпления е определил обезщетение в размер на 1000 лева. Претенцията за разликата до 50 000 лева е отхвърлил като неосноватална.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от И. И.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС): следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение по справедливост съдът да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т. ч. степента на засягане на личното достойнство, доброто име и авторитет на лицето в обществото, както и отражението на наказателното производство върху семейния и професионалния му живот; длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото, и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или не и въз основа на кои доказателства. Приложени са решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 309 от 02.10.2015 г. по гр. д. № 6687/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 344 от 24.11.2004 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, не взема становище.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение съдът да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. В съответствие с принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението – характера и тежестта на повдигнатото обвинение; обстоятелството, че наказателното преследване е продължило в разумен срок (около десет месеца); взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“; интензитетът на претърпените отрицателни емоции. Същевременно, отчетено е и обстоятелството, че през същия период против ищеца са били повдигнати и други обвинения за тежки умишлени престъпления, за които му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, по които обвинения ищецът е преживявал силни опасения и тревоги. С исковата молба не са въведени твърдения за негативно отражение на наказателното производство върху професионалния живот на ищеца, за злепоставяне на доброто му име и авторитет в обществото, поради което тези обстоятелства не са обсъждани при определяне размера на обезщетението.
Не се констатира и отклонение от установената практика, в т. ч. и посочената от касатора такава и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото, и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или не и въз основа на кои доказателства. При съвкупна преценка на доказателствения материал, въззивният съд е обсъдил е всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, излагайки мотиви относно наведените от ищеца доводи за естеството на претърпените вследствие на процесното обвинение негативни преживявания.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 11.07.2018 г. по в. гр. д. № 258/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: