2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 25.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1416 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. С. С. и по касационна жалба на ответника П. (П.) срещу решение № 1239/25.09.2012 г., постановено по гр. дело № 742/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 627/19.04.2012 г. по гр. дело № 3087/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, като краен резултат е осъден ответникът да заплати на ищеца, по предявения по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ДВ, бр. 98/2012 г.), сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне пред близки, роднини и приятели, силен психоемоционален стрес от наказателния процес и задържането под стража, притеснение и загуба на самочувствие, безпокойство за благополучието на семейството, изгубване на доверие в националните правозащитни институции, всички – в резултат на неправомерно повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда по н.о.х.д. № 2808/2010 г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част – за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лв.; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 300 000 лв., а ответникът – в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 70 000 лв. и относно разноските по делото. Двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част от въззивното решение. И двете страни по делото не са подали отговор на касационната жалба на противната страна в срока за това.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и на двете страни по делото, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда (уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правният въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ищецът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; а ответникът – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 70 000 лв., въззивният съд е посочил единствено, че е взел предвид реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, психическото и физическото му състояние, продължителността на периода, през който спрямо него са извършвани действия и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера, характера на повдигнатото му обвинение, в това число предвижданото наказание за него, радикалната промяна в живота на ищеца вследствие този процес, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост.
Излагайки единствено тези общо формулирани мотиви относно определянето размера на присъденото обезщетение, апелативният съд е разрешил изведения от страните правен въпрос в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, в които се съдържат задължителни за съдилищата указания относно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, относно релевантните за това обстоятелства, и в частност – по искове, разглеждани по реда на ЗОДОВ (посоченото ТР), и относно обсъждането им в мотивите към съдебното решение; а също – в противоречие и с формираната по реда на чл. 290 от ГПК, предвид тези задължителни указания, трайна практика на ВКС.
Предвид горното, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение – в обжалваните му и от двете страни части, по изведения от тях, и разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, правен въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Тъй като съдебната практика по този правен въпрос, свързан с приложението на чл. 52 от ЗЗД, е уеднаквена с посочените ППВС, ТР и формираната въз основа на тях константна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, то касационното обжалване не следва да се допуска на другото наведено в тази връзка допълнително основание – по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 84, т. 1, пр. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1239/25.09.2012 г., постановено по гр. дело № 742/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, – в обжалваните му части, с които предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ДВ, бр. 98/2012 г.) е уважен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 70 000 лв. и е отхвърлен за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 300 000 лв., и относно разноските по делото;
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец М. С. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.