О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 07.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3697 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Л. М.С., приподписана от адв. С. М., срещу определение от 28.07.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 335/2016 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Д. К. Д. отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил определението на Кюстендилския районен съд, е прекратил производството по делото, защото е намерил, че искът по чл. 108 ЗС е преждевременно предявен от Л. М. С., преди приключване на процедурата по §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ относно спорния земеделски имот с издаване на акт по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят Д. Д. обуславя допускане на касационно обжалване с процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и за задължението на съда да се „произнесе за силата на присъдено нещо“ по влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 77/2013 г. на КРС. Счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите въпроси в противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК, съответно решение № 464/15.01.2014 г. на ВКС, IVг.о. по гр.д. № 2488/2013 г.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Л. М. С. е предявил срещу Д. К. Д. иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот, находящ се в м. Могилата, землището на [населено място], за който се легитимира като собственик по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, за което му бил издаден констативен нотариален акт (след уточнение с молба от 14.05.2015 г.). Съдилищата са установили, че започналото производтво по § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ към настоящия момент не е приключило – Л. С. е направил искане пред [община] за оценка на земята, която владее и ползва, по което е постановен отказ; той е отменен с решение от 06.01.1998 г. на КОС, като преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество, което до момента не е сторено. В обжалваното въззивно определение е прието, че реституционната процедура не е приключила към 1995 г., както твърди ищеца С., а започналото административно производство все още не е приключено; плащането на някаква сума, без надлежно произнасяне от административния орган, не е дерогира изискването за постановяване на валиден административен акт. В заключение, исковото производство е прекратено като недопустимо, поради преждевременното му предявяване, каквато е и трайната практика на ВКС в подобни случаи, на която са се позовали и съдилищата.
Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с доказателственото значение на констативните нотариални актове, е от значение за постановения резултат, но разрешаването му не е в противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК, в което е постановено, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с „документ за правото си“. При съставяне на констативен нотариален акт за собственост (чл. 587, ал. 1 ГПК) се формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя като собственик. Съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното в констативния акт вещно право. Друг е въпросът, че в случая, никой от описаните в констативния нотариален акт, от който черпи права ищецът, не би и могъл да има съдържание, което да удостоверява, че към датата на съставянето му, описаният недвижим имот е бил притежание на С. по силата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Вторият процесуалноправен въпрос е за тълкуване на чл. 297 и чл. 298 ГПК и е свързан с твърдението, още в исковата молба, на Л. М. С., че се легитимира като собственик на спорния имот с решение № 16/16.01.2014 г. по гр.д. № 77/2013 г. на Кюстендилския районен съд. По настоящото дело, след обсъждане на писмените доказателства, включително и заключение на съдебна експертиза, съдилищата са установили, че имотът, предмет на приключилото по-рано дело, е различен от този, предмет на настоящия спор. Това значи, че поставеният въпрос е неотносим, както и решение № 464/15.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2488/2013 г. на ВКС, IV г.о.. Нещо повече, дори и спорните имоти по двете дела да са идентични, то с решението по гр.д. № 77/2013 г. на КРС е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на Д. Д. срещу Л. С.. Формирана е сила на присъдено нещо в отношенията между насрещните страни и техните правоприемници, че имотът, за който е водено делото по гр.д. № 77/2013 г. не се притежава в собственост от Д. Д. към датата на даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, на претендираното от него основание. Това решение по никакъв начин не може, от своя страна, не формира сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът по ревандикационния иск е собственик на вещта на каквото и да е придобивно основание, вкл. на това, заявено от него по настоящото дело – § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Л. С. следва да заплати на Д. Д. сторените от него в инстанцията съдебноделоводни разноски в размер на 200 лв. – платен адвокатски хонорар.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.07.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 335/2016 г.
ОСЪЖДА Л. М. С. да заплати на Д. К. Д. съдебноделоводни разноски в размер на 200 лв. за производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: