4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 27.07. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2937 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1094633/02.10.2015 г., подадена от А. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.10.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2200/2014 г. на Софийския градски съд, с което при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 23.09.2013 г. по гр. дело № 57139/2011 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е допуснато извършването на съдебна делба на единадесет недвижими имота (подробно описани) между следните лица: С. З. И., В. З. И., А. Й. В., В. Т. Й., Х. Н. С., Е. Б. Б., Б. Б. Й., Я. П. М., П. Т. П., Ц. Т. Д., С. Г. А., Б. А. Й., Н. И. С., В. И. Й., В. Т. В., К. Т. К., М. М. Т., К. И. Д., А. С. С., Е. С. Г., М. П. Т., Д. А. Х., Х. Х. Х., С. Н. П., А. М. К., Б. М. К., А. М. К. (молителят), Т. С. Х. и Ц. С. В..
В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят представя удостоверение за наследници № 25/31.08.2015 г. (издадено след влизането в сила на 03.07.2015 г. на решението, чиято отмяна се иска), като твърди, че съгласно същото съпругата на общия наследодател на страните А. В. С. – Й. Н. С. също е оставила наследници, които не са участвали в производството за съдебна делба. С оглед това, молителят поддържа, че съдебната делба и влязлото в сила решение, с което тя е допусната, са нищожни съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН.
Ответниците по молбата за отмяна Д. А. Х., Х. Х. Х. и С. Н. П. в отговора си излагат становище и съображения за недопустимост на молбата.
Ответницата по молбата за отмяна Б. М. К. в отговора си излага становище за основателност на молбата.
Останалите ответници по молбата за отмяна не са подали отговори в срока за това.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената и служебна проверка намира за основателно възражението, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е процесуално недопустима.
Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е особено извънинстанционно производство за отмяна на порочни съдебни актове на посочените в чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 и чл. 304 от ГПК основания за това. На отмяна по този ред подлежат поначало съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо или подобна на нея, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това особено извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове обаче е процесуално допустимо, само когато за молителя не съществува друг установен от закона процесуален ред за съдебна защита (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 и мотивите към нея от ППВС № 2/29.09.1977 г., които не са изгубили значение). В производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и), предмет на делбата, са необходими задължителни другари. Съгласно изричната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН, както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба са нищожни от материалноправна гледна точка, когато са извършени без участието на някой от действителните съсобственици-съделители. В тези случаи самите влезли в сила съдебни актове по допускането и извършването на съдебната делба са валидни, а не нищожни на това основание; от процесуалноправна гледна точка те са недопустими, но този техен порок не може да бъде релевиран след влизането им в сила. От друга страна, съдебните актове по допускането и извършването на нищожната съдебна делба, макар и влезли в сила, не обвързват със силата на пресъдено нещо неучаствалите в делбеното производство съсобственици, тъй като нищожната делба не е породила целените с нея материалноправни последици – съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. На тази абсолютна нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 от ЗН може да се позове всеки, който има правен интерес от това, т.е. – всеки от действителните съсобственици. Поради това, както всеки от неучаствалите, така и всеки от участвалите в делбеното производство действителни съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и) може да предяви както самостоятелен иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН за установяване нищожността на делбата, така и – като се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба – вече с участието на всички съсобственици-съделители (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 7 и мотивите към нея от ППВС № 7/28.11.1973 г., които също не са изгубили значение, както и дадените с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС). От изложеното следва, че когато съдебната делба е допусната, респ. – извършена без участието в делбеното производство на някой от действителните съсобственици, за всеки от тях съществува друг процесуален – исков ред за съдебна защита, поради което молбата за отмяна на това основание на такъв влязъл в сила съдебен акт по допускането или извършването на съдебната делба, е процесуално недопустима (в този смисъл е налице и трайно установена практика на ВКС – определение № 181/08.07.2014 г. по гр. дело № 2701/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 199/23.06.2016 г. по гр. дело № 2002/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 190/04.06.2015 г. по гр. дело № 2438/2015 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 49/09.03.2016 г. по гр. дело № 897/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 321/23.09.2015 г. по гр. дело № 4199/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 342/13.10.2011 г. по гр. дело № 1022/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 93/29.02.2012 г. по гр. дело № 81/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС).
По изложените съображения, подадената и по настоящото дело молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за допускането на съдебната делба, е процесуално недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата за отмяна С. Н. П., претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство, а именно –сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 1094633/02.10.2015 г., подадена от А. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.10.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2200/2014 г. на Софийския градски съд, с което при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решението от 23.09.2013 г. по гр. дело № 57139/2011 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е допуснато извършването на съдебна делба; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2937/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА А. М. К. да заплати на С. Н. П. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.