О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 16.09.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4647 по описа за 2015г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д. Г. Г., приподписана от адв. Н. Х., срещу определение № 3317/19.02.2013 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 797/2013 г.
С него, като е потвърдено определението на Софийски районен съд, е прекратено производството по делото като недопустимо, като е отхвърлена и молбата за допускане на обезпечение по висящ иск.
В частната жалба се правят оплаквания срещу въззивния акт, в частта, с който производството по делото е прекратено.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторът Д. Г. излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Насрещната страна не е взела становище.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Д. Г. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК против [фирма], София, за установяване в отношенията им, че не дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение срещу него по гр.д. № 7012/2009 г. на СРС, та – за част от сумата поддържа, че е погасена по давност, а за друга – „по недоказаност”.
Съдилищата са приели, че искът е недопустим. Изложили са съображения, че искът не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражението. При тези данни, съдът е заключил, че искът е недопустим, тъй като цели пререшаване на спор, който е окончателно разрешен.
В изложението към частната касационна жалба са цитирани съдебни актове, постановени от СРС, които не са приложени; няма формулирани въпроси и при липсата на цитираните съдебни актове, само от съдържанието на частната касационна жалба, съдът е в невъзможност и сам да ги уточни, съответно преформулира. Страната също така цитира разясненията по т. 2 (неточно посочена т. 4) от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, че тълкуването, дадено в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е задължително за първоинстанционните и въззивни съдилища в страната. Цитираното тълкувателно решение има отношение към доводите на Д. Г., че с решение по чл. 290 ГПК на ВКС е установена задължителна съдебна практика по въпроса за срока, в който се погасяват периодичните вземания на [фирма] № 168/2009 г.
Въпросът не е разглеждан от въззивния съд, постановил определението, което се обжалва. Съображенията за недопустимост на иска по чл. 424 ГПК са, че наличието на съдебна практика по чл. 290 ГПК не е новооткрито обстоятелство; същото важи и за наведените в исковата молба твърдения, че съдът, издал заповедта за изпълнение не се бил съобразил с данните, че вземането на търговското дружество се било погасило по давност, липсвал валиден договор с ответника, клаузите за рекламация били неравноправни.
Ясно е, че съдът квалифицира исканията на страните и независимо от тяхното разбиране, ако са недопустими, ги оставя без разглеждане. В закона е предвиден друг, специален ред за защита, който страната не е ползвала в предвидените преклузивни срокове, а именно подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. Съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал доводите срещу основателността на претенцията, както и възражението за изтекла погасителна давност, със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Не е нужно то да е обосновано, защото при подаването му в срок, тежестта да установи вземането е за кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 ГПК. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл. 423 ГПК.
В заключение, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 3317/19.02.2013 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 797/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: