2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 25.07.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2764 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, с чл. 306, ал. 2 и чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. М. Д. срещу определение от 14.03.2017 г., постановено по гр. дело № 1906/2009 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното определение е върната, подадената от жалбоподателя, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1719/12.03.2015 г., постановено по същото гр. дело.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на СГС (т. 12 от ТР по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Ц. Г. М., М. М. М. и С. М. М. излагат в отговорите на жалбата становища и съображения за нейната неоснователност. Останалите ответници по частната жалба Н. Г. Х., А. Ю. Х. и К. М. М. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 120/21.04.2016 г. на председателя на IV-то гр. отд. на ВКС са дадени указания за вписване, съгласно чл. 112, б. „к“ от ЗС, на подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС (т. 2 от ТР по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). СГС е изпратил препис от това разпореждане заедно със съобщение за изпълнение на дадените с него указания в едноседмичен срок, както и че в противен случай молбата ще бъде върната. Съобщението с преписа от разпореждането са редовно връчени, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК, на 15.02.2017 г. на молителя чрез процесуалния му пълномощник по делото адв. В. С.. Съгласно отбелязаното във върнатото в цялост по делото съобщение, адв. В. С. не е приела, т.е. – отказала е да получи същото заедно с преписа от разпореждането, като е посочила, че няма връзка с лицето (жалбоподателя) и е помолила съда да извърши връчването на домашния му адрес. Така извършеният отказ е надлежно удостоверен с подписа на връчителя. Адв. С. е надлежно упълномощена от страна на жалбоподателя с пълномощно, приложено към исковата му молба, с което тя недвусмислено е овластена да го представлява пред всички съдебни инстанции по делото, както и в производства за отмяна. Последното ясно личи и от подаденото от нея на 15.05.2015 г., заявление по повод подписването на подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение. Пълномощното за адв. С. не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. При това положение адв. С. не е могла да откаже получаването на съобщението и преписа от разпореждането с указанията за вписването на молбата за отмяна, а отказът ? да ги приеме не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 3 от ГПК. С оглед на това, с разпореждане от 23.02.2017 г. СГС ги е приложил по делото и ги е счел за връчени.
С обжалваното определение от 14.03.2017 г., като е констатирал горните обстоятелства, както и че жалбоподателят не е изпълнил в дадения му едноседмичен срок указанията за вписването на молбата за отмяна, СГС правилно е върнал последната (т. 2 от ТР по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК, неоснователни са твърденията и съображенията в частната жалба, че съдът не бил указал на жалбоподателя да впише подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение, че съобщението и разпореждането с указанията за това за това не били връчени при отказ на неговия адвокат, както и че последната от три години не била негов пълномощник по делото, поради което отказала да ги приеме. Без никакво значение за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК е изтъкнатото както при извършването на отказа от адв. С., така и в частната жалба, обстоятелство, че тя нямала връзка с жалбоподателя, респ. – неоснователни са и направените с жалбата искания за събиране на доказателства за това обстоятелство, които доказателства са неотносими в случая. Предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 51, ал. 3 от ГПК и при положение, че жалбоподателят има пълномощник по делото, включително за производството за отмяна на влязлото в сила решение, чието пълномощно не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК, неоснователно се поддържа в частната жалба и че за да е редовно връчването, съдът бил длъжен да връчва актовете си лично на страните на посочения в исковата молба адрес. Без никакво отношение към настоящото частно производство са и възпроизведените в частната жалба, твърдения и доводи за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение на СГС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.03.2017 г., постановено по гр. дело № 1906/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.