2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр. София, 03.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1442 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. К. срещу решение № 655/05.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1027/2013 г. на Плевенския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 1139/27.06.2013 г. по гр. дело № 527/2013 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен, като погасен по давност, предявен от жалбоподателя срещу П. В. М. и И. Т. И., иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – за заплащане на сумата 6 000 лв., като получена с оглед неосъществено основание; и въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на действително предявения иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците П. В. М. и И. Т. И. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: съставлява ли несъответствието между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 от ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право, с неговото действително правно основание, порок, обуславящ недопустимост на решението, или това несъответствие следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивната инстанция следва да отстрани. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, в противоречие с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да обезсили първоинстанционно решение и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че районният съд е изложил мотиви към решението си, обсъдил е събраните доказателства и е изложил съображения за изтичане на давностен срок и неговия начален момент, с оглед приетата от него правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, т.е. – за неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Окръжният съд е приел и че първоинстанционният съд не е изложил съображения и не е обсъдил фактическите твърдения в исковата молба за разваляне на процесния предварителен договор за покупко-продажба и претенцията за заплащане на процесната сума 6 000 лв. на отпаднало основание, т.е. – на основание разваления предварителен договор, както и че разсъжденията относно началния момент на давностния срок, които е изложил районният съд, са неотносими към правното основание на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. С оглед това, въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск, откъдето е извел и крайния си извод, че решението му следва да се обезсили, като делото се върне на районния съд за произнасяне от друг негов състав по предявения иск за заплащането на сумата 6 000 лв., който да разгледа доказателствата с оглед „новото” правно основание.
Така постановеното и мотивирано въззивно решение на окръжния съд е в противоречие с разясненията и задължителните указания по приложението на закона, дадени с посочената от касатора, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на спорното право е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. С това е възприето принципното становище, застъпвано и преди това в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, че при погрешна правна квалификация на иска, съдебното решение е неправилно, а не е недопустимо, поради което въззивната инстанция не следва да го обезсилва, а да реши правния спор по същество.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: съставлява ли несъответствието между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 от ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право, с неговото действително правно основание, порок, обуславящ недопустимост на решението, или това несъответствие следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивната инстанция следва да отстрани.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 120 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 655/05.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1027/2013 г. на П. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Ц. Н. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 120 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.