2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 26.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1518 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 249/11.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 11371/2015 г. на Софийския градски съд (СГС). Възивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение от 29.04.2015 г. по гр. дело № 38553/2013 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени, предявени от М. Я. Я. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – отменено е, като незаконосъобразно, дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № РД-06-135/19.07.2013 г. на главния изпълнителен директор на дружеството-касатор; ищецът е възстановен на длъжността „главен експерт” с изнесено работно място ОПС София-област, сектор „Ю.“, отдел „Пощенска сигурност”, дирекция „Сигурност“ към Централното управление на дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 698.40 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 19.07.2013 г. – 19.01.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2013 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът М. Я. Я., в отговора си излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, по съображения, че касаторът не сочи правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено и, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
В случая в касационната жалба и в приложеното към нея изложение жалбоподателят не е извел и формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваната част от решението, и който да е обусловил изхода на спора по делото. Вместо това, във връзка със становището си за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касаторът изтъква част от оплакванията си за неправилност на обжалваното въззивно решение, а именно – сочи, че СГС: 1) „не е уважил искането ни (повторно) за назначаване на вещо лице за доказване на претенцията ни за неизпълнение на трудови задължения от страна на ищеца“; 2) „приема нарушението на ищца за маловажно само на основание признанието му, дадено с обясненията му“; 3) не е предприел действия за доказване на истинската фактология на казуса“; 4) „потвърждава е решението на районния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана достатъчно; напротив – точно са посочени нарушенията, какви са, кога са извършени, и в този смисъл е практиката на ВКС“; 5) „признава, че ищецът има нарушения, като приема, че в работно време същият е посещавал места, за които няма разрешение и е ползвал автомобила за цели, които не са свързани с трудовите му задължения, но счита, че този факт и това нарушение са недостатъчно тежки за налагане на дисциплинарно наказание“; 6) „в обясненията си ищецът сочи тези факти, но не е еднократно нарушението му, а е за един продължителен период от време, което се приема и от СГС; ако беше уважено искането ни и пред РС и СГС да бъде назначено вещо лице, щеше да се докаже не само нарушението на ищеца относно незаконното му и неразрешено ползване на служебния автомобил, но и неизпълнението на задължението за местодомуване, което съдът не приема, но и разходите за бензин, преразхода на изминатото месечно разстояние (превишен километраж) и др.“; и 7) „на следващо място неразрешаването за назначаване на вещо лице е и процесуално нарушение, с което съдът предрешава въпроса за доказване на обвиненията ни срещу ищеца, като ни лишава от това право и въобще от правото на защита, въпреки направените от нас искания и в двете инстанции“. Както вече беше посочено, обаче, тези оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт представляват, не материалноправни или процесуалноправни въпроси – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това, тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквито в случая касаторът не сочи.
Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на каквито и да било правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 249/11.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 11371/2015 г. на Софийския градски съд, – в обжалваната част, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Я. Я. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.