3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4880 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Н. Х., чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 363/27.07.2016 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 411/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна В. Ц. Д., чрез адвокат Р. И., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима на осн. чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в частта срещу решението, постановено по иска с цена от 5000 лв. – заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД. В тази част касационната жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Касационната жалба в частта срещу решението, постановено по иска с цена от 5486,75 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД, е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване в едната си част съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил предявеният от С. Н. Х. против В. Ц. Д. иск за сумата 5 486,75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправилно зъболечение за периода от 02.08.2012 г. до м.март 2013 г. Съдебноделоводните разноски по делото са възложени на ищцата Х..
За да постанови този резултат, Окръжен съд – Плевен приел за установено, че Х. е провела зъболечение през исковия период, с прекъсвания, тъй като живеела в Италия, при ответника доктор Д.. Съдът намерил, че диагностицираният у ищцата дифузен перикарден излив не можел да бъде резултат от приложената от ответницата анестезия след проведеното зъболечение на 12.03.2013 г., както и, че диагностичната оценка и предприетия от д-р Д. лечебен подход бил напълно адекватен, поради което действията на ответника не могат да бъдат определени като противоправни. Отделно, за твърдяните имуществени вреди ищецът не е представил никакви доказателства и съдът намерил, че липсва увреждане на имуществената сфера на ищцата Х. със сумата от 5 486,75 лева.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: непредоставянето на информация на пациента за здравословното му състояние и нарушението на други предвидени законови и етични правила при осъществяване на професионална дейност от страна на медицинския специалист представлява ли неправомерно бездействие по смисъла на закона; следва ли решението по делото да се основава само на медицински експертизи, които са непълни и при липса на категорично и еднозначно експертно становище, поради обективна липса на годна медицинска документация, въз основа на която да се изградят правдиви експертни изводи; при неизпълнение на договорно задължение дължи ли се обезщетение за неизпълнение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че разглеждането на поставените въпроси е без значение за крайния резултат, защото какъвто и да е отговора по тях, въззивното решение в частта му, предмет на касационно обжалване, не може да бъде променено, след като не е установена имуществена вреда.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за заплащане на имуществени вреди, резултат от неправилно зъболечение, на осн. чл. 45 ЗЗД.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба, подадена от С. Н. Х., чрез адв. А. М., срещу решение № 363/27.07.2016 г., постановено по въззивно гражданско дело № 411/2016 г. от Плевенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Н. Х. против В. Ц. Д. за сумата 5000 лв., представляваща на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно зъболечение за периода от 02.08.2012 г. до м.март 2013 г., на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4880/2016 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 363/27.07.2016 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 411/2016 г., в частта, с която е отхвърлен иска на С. Н. Х. против В. Ц. Д. за сумата 5 486,75 лв., представляваща на обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправилно зъболечение за периода от 02.08.2012 г. до м.март 2013 г., на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Н. Х. да заплати на В. Ц. Д. сумата в размер на 400.00 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: