2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр. София, 12.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 755 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 626/04.10.2012 г., постановено по частно гр. дело № 489/2012 г. на Варненския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същия жалбоподател срещу определение № 2226/02.08.2012 г. по гр. дело № 1001/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е определена цената на иска и е разпоредено връщане на надвзетата държавна такса на ищеца [община].
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи се като неправилен изводът на апелативния съд, че в случая не се касае за същинско производство по определяне цената на иска по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК. В тази връзка обаче жалбоподателят излага подробни съображения единствено за недопустимост и за неправилност на обжалваното пред въззивния съд определение на първоинстанционния окръжен съд, които доводи е недопустимо да бъдат разглеждани за първи път в настоящото частно производство пред ВКС.
Ответникът по частната жалба – ищецът [община] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното: С исковата молба пред първоинстанционния съд е бил предявен реивандикационен иск за предаване владението на поземлен имот в [населено място], като са изложени твърдения, че жалбоподателят – ответник по иска е започнал изграждане на сграда въз основа отстъпено му право на строеж, което било погасено по давност, но въпреки това продължава да ползва целия поземлен имот; формулиран е петитум – след установяване, че правото на строеж е погасено в полза на собственика на земята, жалбоподателят-ответник да бъде осъден да предаде владението на целия имот; посочена е цена на иска 63 122.70 лв., каквато е данъчната оценка на земята. С определение от 02.05.2012 г., в производство по чл. 70 от ГПК, първоинстанционният съд е определил цена на иска в размер на 1 146 136.20 лв., представляваща данъчната оценка на постройката, изградена въз основа на отстъпеното право на строеж. Това определение е постановено след уточняване от страна на ищеца, че поддържа иска като отрицателен установителен, а именно – че ответникът не притежава право на строеж в процесния имот поради погасяването му по давност в полза на собственика на земята. Въззивният съд е приел, че това уточнение, макар заявено под формата на изменение на иска, не съдържа в себе си оттегляне или отказ от реивандикационния иск за предаване владението върху поземления имот, върху който правото на строеж е било учредено, като не са наведени и фактически твърдения във връзка с отрицателния установителен иск, от които съдът да прецени наличието на правен интерес, респ. допустимостта на този иск, както и дали не се касае за едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума на първоначално предявения иск. Установено е и че срещу определението от 02.05.2012 год., с което е определена цената на иска в размер на 1 146 136,20 лв., не е подадена частна жалба по реда на чл. 70 ал. 2 от ГПК. С последващото определение № 2226/02.08.2012 год., което е предмет на частна жалба, подадена пред апелативния съд, първоинстанционният съд, след ново уточнение на петитума и цената на иска от страна на ищеца, съгласно дадени му указания, и въз основа представена от ищеца данъчна оценка на правото на строеж, е определил цена на иска, която е по-ниска от тази по предходното определение, а именно – 409 209.80 лв.
При така установените обстоятелства по делото, апелативният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 70 ал. 2 от ГПК, която предвижда обжалваемост само на определенията, с които се увеличава цената на иска, частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което цената на иска е намалена, е процесуално недопустима. В тази връзка въззивният съд е изложил и съображения, че в случая не се развило същинско производство по определяне цената на иска, както и че такова се провежда, когато оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска – чл. 70, ал. 3 от ГПК, а случаят не е такъв.
Макар последният извод на въззивния съд (че в случая пред първоинстанционния съд не се развило същинско производство по определяне цената на иска, както и че такова производство се провежда само в хипотезата на чл. 70, ал. 3 от ГПК) да е неправилен – в противоречие с разпоредбите на чл. 70 от ГПК, то обжалваното въззивно определение е правилно като краен резултат, основан на приложението на разпоредбата на чл. 70 ал. 2 от ГПК; въззивното определение е и валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, на обжалване пред въззивната съдебна инстанция подлежат първоинстанционните определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т. 1), както и изрично посочените в закона (т. 2). Обжалваното в случая пред апелативния съд, определение № 2226/02.08.2012 г. на първоинстанционния окръжен съд, с което е определена цената на иска и е разпоредено връщане на надвзетата държавна такса на ищеца, очевидно не е преграждащо по-нататъшното развитие на първоинстанционното производство по делото. Съгласно посочената и от въззивния съд, изрична разпоредба на чл. 70 ал. 2 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи само това определение на първоинстанционния съд по определяне цената на иска, с което последната се увеличава. В случая, с обжалваното определение № 2226/02.08.2012 г. цената на иска (след уточняването и поддържането му от ищеца като отрицателен установителен такъв, че ответникът не притежава право на строеж в процесния имот поради погасяването му по давност) е намалена в сравнение с предходната определена от съда цена на този иск, а не е увеличена, каквото е изричното изискване за допустимост на частната жалба, установено с цитираната разпоредба на чл. 70 ал. 2 от ГПК. С оглед на това, правилен е и крайният извод на апелативния съд, че подадената за разглеждане пред него частна жалба срещу първоинстанционното определение с № 2226/02.08.2012 г., е процесуално недопустима, и като такава, правилно е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено – с обжалваното в настоящото производство пред ВКС въззивно определение.
По горните съображения последното следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се следват претендираните от него разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 626/04.10.2012 г., постановено по частно гр. дело № 489/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.