О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 24.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 792 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.., чрез прокурор Р. Ц. от Окръжна прокуратура София, срещу въззивно решение № 441/05.11.2014 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 624/2013 г.
Излага доводи за неправилност поради нарушение на чл. 52 ЗЗД и липса на мотиви за наличие на причинна връзка между действията на П.. – незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, и причинените на ищеца Я. П. увреждания.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Я. А. П. е предявил иск против П.. за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първата инстанция, уважил иска за сумата от 3000 лв.
За да постанови този резултат, съдът установил, че наказателното производство срещу П. продължило близо три години. С решение от 20.04.2012 г. състав на ВКС признал за невиновен К. в извършване на престъплението, предмет на обвинението.
Съдът приел, че е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ и П. е претърпял негативни изживявания, резултат от воденото срещу него наказателно производство. Видът и интензитетът на конкретните неимуществени увреждания установил при анализ на събраните гласни доказателства – напрежение в семейството и временна раздяла със жената, с която живеел на семейни начала; променено отношение на съседи и приятели, които избягвали да общуват с него; П. станал раздразнителен и изпитвал угризения от това, че подложил семейството си на стрес.
Съдът, като преценил релевантните за спора обстоятелства намерил, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени увреждания на П. е в размер на 3000 лв.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпросът дали съдът следва да извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точно приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗЗД.
Въпросът е принципно значим, но, в случая, разглеждането му не е необходимо, доколкото не се установява поддържаното противоречие с ППВСВ 4/1968 г.
Разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително тази, на която се позовава касаторът. Софийският окръжен съд е преценил всички относими към увреждането и справедливото овъзмездяване обстоятелства. Посочил изрично, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат винаги за незаконни, ако лицето бъде оправдано. То винаги търпи негативни психически изживявания от това, като в конкретния случай са установени психични страдания, резултат от воденото срещу него наказателно производтво и от продължителността на същото, изпитвал е отрицателни емоции от отражението, което фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имало сред съседи, приятели и близки. Съдът, установявайки интензитета на неимуществените увреждания, както и размера на паричното обезщетение, е взел предвид още и вида и тежестта на престъплението, в извършването на което е бил обвинен П., продължителността на незаконното повдигане и поддържане на обвинение, включително подадения протест от прокуратурата срещу оправдателната присъда.
Според Прокуратурата на РБ, въззивното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД, „а също така на ТР 3-2005-ОСГК ВКС, т. 11 и т. 3, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането”.
Следва да е ясно, че твърдението, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, е довод за неправилност на въззивното решение, който няма как да се проверява в процедурата по чл. 288 ГПК; материалноправната норма – чл. 52 ЗЗД, постановява как се определя размера на обезщетението за неимуществено увреждане – по справедливост, а връзката между вредата и увреждането има отношение към състава на самия деликт. В т. 11 на ТР 5-2005-ОСГК ВКС, е дадено разяснение дали се дължи обезщетение в случай на няколко деяния, за които лицето е осъдено, при частично оправдаване за някои от тях; по каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния – глобално или за всяко от тях поотделно. В т. 3 от същия тълкувателен акт пък е разяснено при какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на самия пострадал или увреждане по изключителна негова вина, което освобождава държавата от отговорност за вреди, щом като деликтът се изразява в незаконност на действията на държавния орган. Тези правни проблеми, разяснени с т. 3 и т. 11 от ТР, са без значение за постановения резултат по настоящото дело, а и нямат никаква връзка с въведените от страните фактически твърдения и правни доводи в инстанциите по същество, включително и с касационните оплаквания на Прокуратурата, нито към постановеното от съдилищата.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВКС поради липса на необходимите мотиви за налиичето на причинноследствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Отново е въведен касационен довод за неправилност, а няма поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, както стана ясно по-горе, въззивният съд е изложил мотиви за всички релевантни обстоятелства, включително какви вреди е претърпял П. и, че те са резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление. Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да изясни също, че принципните постановки в цитирания тълкувателен акт по въпроса за мотивиране на въззивното решение не следва да се прилагат автоматично към промененото законодателство. След влизане в сила на ГПК от 2007 г. втората инстанция действа при условията на ограничен въззив, от което следват и редица специфики за предмета на въззивното производство, а и за съдържанието на съдебното решение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 441/05.11.2014 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 624/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: