2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
гр. София, 13.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1162 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищцата С. Д. Г. и насрещна касационна жалба на ответника Л. Д. Г. срещу решение № 485/18.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 647/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваната пред въззивния съд, част от решение № 474/23.06.2016 г. по гр. дело № 948/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, като краен резултат ответникът е осъден да заплати на ищцата и разликата над сумата 2 134.87 лв. до общия уважен размер от 4 760.50 лв. на исковете по чл. 59 от ЗЗД, като същите са отхвърлени за разликата над последната сума до общия им претендиран размер от 23 059.50 лв.; разноските по делото са възложени в тежест и на двете страни. Ищцата обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответникът – в осъдителната.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са в срок, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо касационно обжалване въззивно решение. В касационната жалба на ищцата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на отхвърлителната част от въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В насрещната касационна жалба на ответника се излагат оплаквания и доводи за неправилност на осъдителната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В отговорите на страните се излагат съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на насрещната страна, като в отговора на ответника – и становище за неоснователност на касационната жалба на ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката-ищца, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен и формулиран (уточнен от съда съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправният въпрос: щом обедняването на ищеца е настъпило преди влизането в сила на ЗДЛ на 05.07.1999 г., а съдът се произнася по иска по чл. 59 от ЗЗД през 2016 г., то следва ли размерът на това обедняване да се деноминира, а размерът на обогатяването на ответника да остане в размера на действителната пазарна стойност на подобрението към момента на произнасянето на съда.
Жалбоподателката-ищца счита, че са налице допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като излага съображения, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/27.10.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/28.05.1979 г. и ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да постанови решението си в обжалваната от ищцата част, окръжният съд е приел за установено, че през 1991 г. ищцата е получила от сестра си сумата 20 000 лв., които свои лични средства ищцата е вложила в изграждането през същата 1991 г. на процесната по делото пристройка, която след това е била дарена на ответника от неговите родители, като всичко това е станало през време на брака между страните, прекратен впоследствие с развод. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че с дадените от ищцата през 1991 г. 20 000 лв. за изграждане на процесната пристройка, ответникът се е обогатил, а ищцата е обедняла. Съдът е посочил също, че съгласно заключението на вещото лице стойността, която е дадена, е 18 319 лв. Преди това в мотивите си, въззивният съд е изложил изрични съображения, че в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД се дължи връщане на онова, с което се е обогатил получателят, само до размера на обедняването; че онова, което надхвърля действителния размер на обогатяването, не може да подлежи на връщане, дори загубата на обеднелия да е по-голяма от обогатяването; както и че размерът на съответната имуществена облага следва да бъде определен към момента на получаване на облагата, като в тази връзка се е позовал на решение № 127/19.12.2008 г. по гр.д. № 5396/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Позовавайки се също така на ТР № 3/27.10.2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 59/22.04.2010 г. по гр.д. № 387/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 782/05.12.2005 г. по гр.д. № 568/2005 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 131/11.02.2009 г. по гр.д. № 1566/2005 г. на І-во гр. отд. на ВКС, изтъквайки, че в исковата молба и в хода на процеса ищцата не твърди, вложената от нея през 1991 г. сума от 20 000 лв. да е в неденоминирани лева, както и че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за деноминация на тази сума, и съобразявайки, че ЗДЛ е влязъл в сила на 05.07.1999 г., окръжният съд е деноминирал сумата съгласно този закон, с оглед на което е приел, че обедняването на ищцата е в размер 20 лв. Приел е също, че за този размер първата искова претенция на ищцата е основателна, а за разликата до претендираната сума 18 319 лв. (след допуснатото от първата инстанция намаление на иска) – неоснователна, за която разлика е и постановил обжалваната от ищцата, отхвърлителна част от решението си.
Видно от изложеното, въззивният съд е приел, че обогатяването на ответника и обедняването на ищцата са на една и съща стойност – 20 000 лв., както и че са настъпили в един и същи момент през 1991 г., и като е съобразил, че това е станало преди влизането в сила на ЗДЛ, е приложил същия, като е деноминирал сумата на 20 лв. При това положение, изведеният в изложението на жалбоподателката-ищца, материалноправен въпрос (чиято постановка включва деноминиране само на обедняването на ищеца, но не и на обогатяването на ответника) не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на правния спор по делото, поради което и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се изследват наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по жалбата на ищцата.
При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да се обсъждат основанията за допускане на касационното обжалване, наведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към насрещната касационна жалба на ответника; респ. – касационното обжалване не може да се допусне и по тази жалба.
Предвид крайния изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение в касационното производство по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – сумата 47.48 лв. Също предвид крайния изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение в касационното производство по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – сумата 817.36 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 485/18.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 647/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Д. Г. да заплати на С. Д. Г. сумата 47.48 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) – разноски за касационното производство по делото.
ОСЪЖДА С. Д. Г. да заплати на Л. Д. Г. сумата 817.36 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки) – разноски за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: