О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 18.01.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр.дело № 5170 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Б. Д. А., срещу определение № 273/13.10.2016 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, по гр.д. № 4011/2016 г.
С него съдът е върнал молбата на Б. Д. А. за отмяна на влязло в сила решение № 431 от 30.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 440/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд и е прекратил производството по делото.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на Б. А. против С.Н. чл. 108 ЗС. Въззивното решение е окончателно и е влязло в сила на датата, на която е обявено – 28.03.2014 г. Ищецът Б. А. е подал молба за отмяна. Тя е оставена без движение от администриращия Районен съд Костинброд с указания за вписване на молба съгласно чл. 112, б. „к“ ЗС и за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК. След поредица разпореждания, районният съд изпратил делото по компетентност на Върховяния касационен съд. Делото е образувано за разглеждане в гр.д. № 4011/2016 г. по описа на ВКС, III гражданско отделение. С обжалваното определение сезираният състав на ВКС приел, че подадената молба за отмяна е останала нередовна, тъй като въпреки многократно даваните от първоинстанционния съд указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, тази нередовност не била отстранена, молбите с последващите уточненията, също така, не били вписани.
Определението е правилно.
Съдът е този, който квалифицира отправените до него искания на страните. В случая, молбата за отмяна не се основава на нито едно от основанията, предвидени в хипотезите на чл. 303 ГПК. Квалификацията, дадена от молителя – чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК не може да се отнесе към обосновката на молбата му за отмяна. На практика, молителят изразява несъгласие с решението на съдилищата, разгледали спора по същество, а това е недопустимо в настоящото производство. То е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол, като в него не се проверява правилността на влезлия в сила съдебен акт.
В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК.
Изложеното в молбата на Б. А. не обуславя приложението на нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК: от писмените доказателства по делото се установявали причинноследствени връзки, като ответникът по иска С. Н. не била доказала своето право на собственост; ползвала подправен писмен документ; не е придобила въз основа на нотариален акт правото на собственост; разпоредила се с имота без да е носител на правото на собственост; представила копие от нотариален акт, което се различавал от оригиналните екземпляри; според молителя имотът бил неподеляем по ЗУТ, а ответницата твърди, че извършила съдебна делба през 1970 г.; видно от договор от 10.02.1958 г. наследодателите на страните закупили парцела; молителят – ищец е наследник на Д. Г., видно от представено по делото удостоверение; видно от решение по гр.д. № 110/1970 г. на Софийски селски съд, гледано на 23.03.1970 г., бащата на Д. Г. бил признат за добросъвестен владелец и за собственик на парцела по давностно владение; ищецът – молител придобил на лично основание целия имот по силата на придобивна давност.
Б. Д. А. дава свой анализ на събрани по делото писмени доказателства и дава фактически и правни заключения, които се различават от приетото от съдилищата по съществото на материалноправния спор, което няма как да бъде квалифицирано като молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Съдът по отмяната не прави своя преценка на доказателствата по делото, не извършва проверка за истинност на приетите писмени доказателства, нито по твърдения за неистинност отменя влязлото в сила решение, за да върне делото за ново разглеждане. Когато молбата е основана на хипотезата на чл. 303 , ал. 1, т. 2 ГПК, молителят твърди, че решенето, чиято отмяна иска, е постановено въз основа на документ, който по надлежен ред е признат за неистински – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, съответно по чл. 97, ал. 4 ГПК от 1951 г.,отм., когато наказателното преследване е изключено. Молителят нито твърди, нито представя подобно решение или присъда.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. И двете съдебни решения следва да обвързват със сила на присъдено нещо едни и същи страни, съответно техните универсални и частни правоприемници. Когато установи подобнопротиворечие Върховният касационен съд сам разрешава материалноправния спор, с оглед на което преценява кое от двете решения следва да отмени. В случая страната се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като нито сочи обстоятелства, нито представя доказателства за наличие на две решения, с които въпросът за правото на собственост върху спорния имот между Б. А. и С. Н. да е разрешен различно. С молбата за отмяна представя решение без номер от 30.07.2010 г. на Костинбродския районен съд по гр.д. № 54/2009 г., без данни да е влязло в сила, и без да е ясно в каква връзка е представено. Няма твърдения, че има противоречие между това решение и решението, предмет на отмяна, а и с него производството по делото, по част от исковете на Б. А. срещу С. Н. са прекратени, а другата част – отхвърлени. В молбата за отмяна се твърди, че с решение № 110/1970 г. на СГС, баща на молителя – Д. Г. бил признат за собственик на имота по давност, но отново не е ясно дали според Б. А. това решение е основание за отмяна на постановеното в полза на С. Н. през 2014 г. Доказателства за наличие на влязло в сила решение от 1970 г. няма, нито дори е изяснено коя е била насрещната страна по него, за да се прецени дали е налице обективен идентитет между двете дела. Накрая, без значение е дали бащата на Б. А. е бил собственик по давност на спорния имот, доколкото исковата молба се основава на придобивна давност, текла въз основа на фактическа власт, упражнявана от Б. А. и изтекла в негова полза. Искът му е отхвърлен поради това, че може да се легитимира като собственик на имота само до Ѕ ч. и то – по наследство, ведно с другите наследници на Д. Г., а и поради това, че имотът не се владее от ответника Н..
В частната жалба Б. А. възпроизвежда многократно изложеното в поредицата молби за отмяна. Без значение е дали е вписал в срок всички тях в Агенцията по вписванията, доколкото съдържанието им не може да бъде квалифицирано по никоя от хипотезите по чл. 303 ГПК.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е върнал молбата за отмяна и е прекратил производството по делото, точно е приложил закона.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 273/13.10.2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, III г.о., по гр.д. № 4011/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: