О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 19.02.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3606 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. В. В., чрез адв. Х. Г. от САК, срещу въззивно решение № 1186/14.05.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5978/2017 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 6000 лв., както и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд, като е изменил решение № 6525/25.09.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 5139/2017, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение на В. В. в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение, и вместо това е постановил на последния да бъде изплатено обезщетение в размер на 6000 /шест хиляди/ лв., като отхвърлил предявения иск в размера над тази сума.
За да се произнесе съдът е установил, че с постановление № П-81/28.03.2007 г. В. В. е привлечен като обвиняем за разгласяване на класифицирана информация, престъпление по чл. 357, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъда № 57/20.11.2008 г., постановена по гр. д. № 57/2008 г. по описа на Софийски военен съд, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 357, ал. 2 НК, вр. с ал. 1 НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 5 години. Със същата присъда е признат за невиновен в извършване на второто престъпно деяние, за което му е повдигнато обвинение.
Тази присъда е отменена от въззивната инстанция, наказателното дело е върнато на прокуратурата, като срещу В. В. в Софийски градски съд е внесен нов обвинителен акт за извършване на престъпно деяние по чл. 357, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по което е признат за виновен с присъда от 21.01.2010 г., постановена по н.о.х.д. № С-81/2009 г. по описа на Софийски градски съд, НК, 21 с-в – определено му е наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. Тя е отменена с присъда № 180/02.12.2011 г., постановена по в.н.о.х.д № 152/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 с-в, влязла в сила на 19.05.2012 г. – в момента на постановяване на Решение № 87/19.05.2012 г. на ВКС по к.н.д. № 86/2012 г., НК, ІІІ НО, с което е отхвърлен подаденият от прокуратурата протест.
Съдът е приел, че В. В. е претърпял характерните за всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение. ПРоцесът е медийно разгласен. Пострадалият сне еи изведен от семейната и социалната среда, но е злепоставен пред околните, накърнен е авторитета му на офицер. Наказателното преследване не епопречило на професионалната му реализация, а наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила в значителна степен неговото социално общуване.
При определяне размера на обезщетението, съдът взел предвид броя и тежестта на престъпленията, за продължителността на производтвото – около 5 години, явяването пред досъдебните органи и пред съда за, което е ангажирало физически и емоционално В. В., разгласата в национални печатни издания, довела до обществено злепоставяне, накърняване на доброто име и достойнство, конкретните обстоятелства във връзка с повдигнатите обвинения, последиците в личностен и професионален план за ищеца.
Касаторът в изложението излага касационни оплаквания, които са основания по чл. 281 ГПК и важими при разглеждане на касационната жалба, след допускането й до касационно обжалване. Сочи съдебна практика: т. II от ППВС №4/23.12.1968 г.; ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение № 270 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 284/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, но само това не е достатъчно да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдебният състав не намира, че се налице и основания за служебно допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно само по себе си не може да обуслови приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1186/14.05.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5978/2017 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 6000 лв., както и съдебноделоводните разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: