О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София,24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 358 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Ц. Е. Ц. чрез адв. М. П. от АК – Б. срещу определение № 886/29.03.2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 511/2012 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд – Бургас за изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението за подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна и по своя характер е преграждащо, както изрично е изяснено в ТР № 1/17.07.2001 ОСГК ВКС, т. 5, което в случая е запазило своето тълкувателно значение и при действието на ГПК от 2007 г.
Исковете са за заплащане на неплатени възнаграждения за положен извънреден труд от Ц. Ц. в поделение на М. на о, както и лихва за забава. Цената е над 5000 лв., така, че няма пречка за касационно обжалване на въззивното определение по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна чрез адвокат и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя изложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна М. на о не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
Ц. Е. Ц. е предявил против М. на о искове за заплащане на сумата от 12 771,20 лева, представляваща размера на неизплатените 260 дни или 2 080 часа извънреден труд за периода 01.04.2011г.-31.03.2011г. и на сумата от 1 000 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 771,20 лева, изчислена от първо число на месеца, следващ месеца, през който е следвало да бъде изплатено възнаграждението, до датата на завеждане на исковата молба.
Съдът е посочил, че главният иск е по чл.150, вр. чл.262 КТ, за който са валидни особените разпоредби както на чл.108, ал.1 ГПК, така и на чл.114 ГПК.
Изяснено е, че според първата разпоредба при спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на клоновете на държавните учреждения и юридически лица.
Съдът посочил, че според втората разпоредба работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Съдът установил, че спорните суми касаят отношения възникнали пряко между ищеца и поделение № 22730, находящо се в [населено място]. Именно там Ц. Ц. е и полагал своя труд. Не се е възползвал от възможността да предяви исковете по мястото на полагане на своя труд през спорния период – в РС Поморие или по местонахождението на поделението, а е депозирал исковата молба в РС Бургас съд по съдебен адрес. Ответникът е предявил в срок възражение за местна подсъдност, като е пожелал производството да бъде изпратено в РС – София, където се намира седалището му.
Бургаският районен съд е приел, че в случая трябва да се съобразят общите правила за местната подсъдност, уредени с нормите на чл.105 и чл.108 от ГПК и делото да се гледа от съда по седалището на ответника – работодател.
Определението е потвърдено от въззивния Бургаски окръжен съд.
Той е изложил съображения, че се касае не за трудови, а за служебни взаимоотношения по повод полагане извънреден труд по договор за военна служба, поради което неприложима е разпоредбата на чл. 114 ГПК, а се следват общите правила по чл. 105 и чл. 108 ГПК. Подсъдността се определя по седалището на юридическото лице – работодател, съответно по седалището на негови поделения или клонове, ако спорът е възникнал от преки отношения с тях.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за характера на правоотношението /трудово или служебно/ по претенцията за заплащане на извънреден труд на кадрови военнослужещ, и приложима ли е разпоредбата на чл. 108, ал. 1, предл. второ ГПК в този случай и следва ли да се изключи приложението на чл. 114 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че произнасянето по така поставените въпроси няма да се отрази върху крайния резултат.
Независимо дали спорът е трудов или не, общите правила за определяне на местна подсъдност са по чл. 105, съответно чл. 108 ГПК и в случая именно те са съобразени, защото няма основания за определяне местната подсъдност по някое от законовите изключения. Правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК за подсъдност по местонахождението на поделението на министерството, с което Ц. е бил в преки отношения – в РС Поморие е без значение, защото ищецът не се е възползвал от тази възможност и не е предявил иска си в РС Поморие. По същите съображения, без значение е дали може да се ползва от правилото на чл. 114 ГПК, след като безспорно, Ц. не е полагал своя труд обичайно в района на РС Бургас и не се е възползвал от възможността да предяви исковете в РС Поморие. Няма правна норма, която да определя местната подсъдност по съдебен адрес на ищеца, както е сторил Ц., предявявайки иска си по адреса на процесуалния си представител, посочен и като негов съдебен адресат.
Представените с частната жалба определения не дават различно разрешение.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 886/29.03.2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 511/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: