3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 10.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1425 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2021/22.10.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2428/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 232/13.01.2015 г. по гр. дело № 12174/2013 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу А. Л. Г. и Д. Т. Д., осъдителни искове с правни основания чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 100 000 лв. (частичен иск, при пълен размер 195 600 лв.) – неустойка по т. VII, изр. 2 от сключен на 01.02.2006 г. договор между страните, под формата на нотариален акт № ***, том *, нот. дело № 56/2006 г. на нотариус Б. Я., и за сумата 7 244.81 лв. – мораторна лихва върху неустойката за периода 24.12.2012 г. – 08.09.2013 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) валидни ли са действия, извършени от мним пълномощник, действащ от името на физическо лице, в случай, че същите не са изрично валидирани/потвърдени впоследствие; 2) годно средство за поставяне в забава на кредитор ли е покана от длъжника, която не съдържа съществени елементи, касаещи изпълнение на задължението – точно посочен предмет, време и място на изпълнение, пълна и безусловна готовност за реално изпълнение; и 3) изпада ли в забава кредитор, който оправдано не е съдействал на длъжник, изискващ от него ненужни за точното изпълнение на дълга, информация и документи.
Ответниците А. Л. Г. и Д. Т. Д., в отговорите на изложението и на касационната жалба, поддържат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да отхвърли исковете на касатора за заплащане на процесната договорна неустойка и мораторна лихва върху нея, въззивният съд, споделяйки и изводите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е намерил, че жалбоподателят-ищец е изпаднал в забава на кредитора, като не е приел предложението на ответниците за съдействие при изпълнение на техните задължения по процесния договор, поради което рискът е преминал върху кредитора-ищец, а ответниците-длъжници се освобождават от последиците на тяхната забава, ако са били в такава. За да достигне до този решаващ извод по делото, въззивният съд е приел за установено, че ответниците са поканили жалбоподателя-ищец да изпълнят своето задължение по договора, като са му връчили нотариална покана с обратна разписка от 20.12.2012 г.; че нотариалната покана е отправена и подписана лично от двамата ответници, като адв. К. е посочена в нея като техен съдебен адресат; че ответниците достатъчно ясно са посочили в поканата мястото и времето на изпълнението; както и че ако ищецът своевременно бе контактувал с ответниците и им е предоставил необходимите документи и информация за изпълнение на задължението им, то не би се стигнало до неизпълнение на договора от тяхна страна.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, и трите правни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, изхождат от фактическа обстановка и съответно – от хипотези, противоположни на приетите за установени от въззивния съд обстоятелства, които са релевантни за правния спор, като постановката на правните въпроси отразява единствено позицията на самия касатор по делото. Въззивният съд не е приемал за установено нито че нотариалната покана е изпратена чрез мним пълномощник от името на ответниците (каквато е постановката на първия въпрос); нито че тя не съдържа съществени елементи, касаещи изпълнението на задължението им по договора, като предмет, време, място и готовност за това изпълнение (каквато е постановката на втория въпрос); нито че с нея са поискани от кредитора-ищец, ненужни за точното изпълнение на задължението им, информация и документи (каквато е постановката на третия въпрос). Поради това, и трите правни въпроса не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение, респ. – никой от тези въпроси не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Както неведнъж е разяснявано в определенията на ВКС по чл. 288 от ГПК, несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, дори когато това несъгласие е намерило израз във формулировката на правните въпроси в изложението към касационната жалба, както в случая, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото основанията за касационно обжалване (касационните основания) по чл. 281 от ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни и не се припокриват. Както е разяснено и в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като правните въпроси, формулирани в изложението на жалбоподателя, не съставляват общи основания за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 3 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2021/22.10.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2428/2015 г. на Софийския апелативен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Л. Г. и Д. Т. Д. сумата 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.