1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 23.12.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3569 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. Г., А. В. К. и А. И. К., чрез адв. Р. И. от АК П., против въззивно решение № 554/18.04.2016 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 589/2016 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност, като се излагат касационни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Касаторите – ответници по делото, искат отмяна на обжалваното решение, като молят за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени по делото във всички инстанции.
Насрещната страна Н. В. Ц., чрез адв. К. Г. от АК П., подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск от Н. В. Ц. против И. С. Г. и А. В. К. за обявяване нищожността на основание чл. 40 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на притежавания от ищеца недвижим имот, оформен с НА № 151, том 3, дело № 394/2012 г. на Служба по вписвания при РС-Асеновград, с който Н. В. Ц., представляван от пълномощника си И. С. Г., е продал процесния имот на А. В. К. и съпругата му А. И. К., за сумата 15100 /петнадесет хиляди и сто/ лева. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд Асеновград, е уважил иска.
За да постанови този резултат, съдът установил следното: ищецът Н. В. Ц. упълномощил ответника И. С. Г. с правото да се разпорежда по своя преценка относно следния негов собствен недвижим имот, индивидуална собственост: Ѕ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00702.532.7 в [населено място], ведно със самостоятелен обект с предназначение жилище. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, действителната цена, за която бил продаден имотът, била в размер на 30000 лв., а справедливата му пазарна цена, съгласно заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза, била в размер на 38800 лв. Като анализирал уговорките между ответника Г., направени в качеството му на пълномощник на ищеца Ц.-от една страна, и бащата на ответника К.-от друга, установени от изявленията на Г. в протокола за очна ставка, извършена по досъдебно производство № 78/2013 г., въззивният съд оценил последните като споразумяване във вреда на ищеца. Окръжният съд заключил, че крайната цел на тези уговорки била Ц. да изгуби собствеността на недвижимия имот в полза на ответника-пълномощник Г., който да го придобие на занижена цена при обратно прехвърляне правото на собственост от купувача в полза на пълномощника. Било установено, че процесният имот бил продаден за сумата от 15100 лева – цена, значително по-ниска от пазарната му, като липсвали убедителни доказателства тази продажна цена да е била съгласувана с представлявания.
Пловдивският окръжен съд се позовал на съдебна практика, според която обстоятелството, че на пълномощника са предоставени права да се разпорежда с имота на упълномощителя си на цена, каквато намери за добре, не го освобождава от задължението му при сключване на сделката да действа в интерес на представлявания и да продаде имота му по действителната му пазарна цена или съобразно изразената от упълномощителя воля.
Като краен извод, съставът на въззивната инстанция намерил, че сключената между ответниците Г. и К. сделка, при която имотът бил продаден на цена, значително по-ниска от пазарната му, била във вреда на ищеца Ц., поради което и искът за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба бил уважен.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор; нищожен ли е договор за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник, когато има разминаване между уговорената цена и действителната такава; длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за покупко-продажба чрез пълномощник на продавача, както и необходимостта да доказва изрично споразумение за увреждане на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД в хипотезата на продажба, когато уговорената между представителя на продавача и купувача цена е по-ниска от реалната стойност на продаваната вещ, установена в процеса?
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, свързан със задълженията на въззивния съд по излагане на собствени мотиви по възраженията на страните, е разрешен в обжалваното решение в съответствие със съдебната практика, на която се позовават касаторите, а именно: решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. В тях е прието, че съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В настоящия случай не се установява въззивният съд да се е отклонил от това свое задължение предвид обстоятелството, че е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число: свидетелските показания, заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, както и изявленията на ответника Г., направени в протокола за очна ставка, извършена по досъдебно производство № 78/2013г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-П.. В резултат от преценката на всички доказателства, окръжният съд е направил извод за увреждане интересите на представлявания.
По отношение на другите два въпроса, поставени в изложението на касаторите, настоящият състав намира, че не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, от една страна, липсва обосновка на това как разрешаването им ще осъвремени съществуващата практика или ще запълни празнина/неяснота/ в нея или в закона, а от друга страна – налице е съдебна практика, даваща отговор на тези въпроси, а именно: съдът е длъжен да направи преценка дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интересите на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, както и дали уговорената цена е неизгодна предвид предоставената свобода на договаряне (в този см. решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV г.о., решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 3529/2014 г. на IV г.о., решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на IV г.о). В настоящата хипотеза на договор за покупко-продажба цената е сред съществените реквизити на договора и следователно съдът дължи да извърши преценка дали последната не е уговорена във вреда на представлявания.
На въпроса, дали е опорочен договор за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник, при разминаване между уговорената цена и действителната такава, е дадено разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. В настоящия случай, с оглед значението на цената като основен реквизит на всяка възмездна придобивна сделка, именно разминаването между уговорената цена и действителната такава представлява вреда за представлявания и води до недействителност на сключеното съглашение. Относно необходимостта от доказване наличието на изрично споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, следва да се отбележи, че по силата на горепосоченото тълкувателно решение „споразумяването“ не е изрично, във вид на отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителната сделка, а е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания. В тази връзка, на доказване от страна на представлявания подлежи недобросъвестността на страните по увреждащата сделка (представител и насрещна страна) към момента на сключването й, като наличието на намерение за увреждане може да бъде установено и с косвени доказателства.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не се установява противоречие на въззивното решение и с посочените от касатора съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 3529/2014 г. на IV г.о. и решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на IV г.о. В последните е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя, като увреждането на интереса има различни проявни форми, сред които и сключване на договора при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или превратно упражняване на предоставените от упълномощителя права.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на И. С. Г., А. В. К. и А. И. К..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 554/18.04.2016 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 589/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: