2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 13 април 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 240 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. за т. п. – С. към [фирма] срещу решение № 318/29.09.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 476/2017 г. на Софийския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 86/28.06.2017 г. по гр. дело № 647/2016 г. на Сливнишкия районен съд, са уважени, предявените от А. М. Т. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 269, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 207/31.10.2016 г. на директора на ответното поделение-касатор; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник-механик, ревизор вагони, стрелочник маневрен“ при ответното поделение и последното е осъдено да му заплати трудово възнаграждение за месец октомври 2016 г. в размер 753.69 лв., като в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение (макар и с цена под 5 000 лв., искът за заплащане на трудово възнаграждение е обусловен от иска за отмяна на уволнението). В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса, свързани с приложението на чл. 194 от КТ, а именно: 1) кои са съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение; и 2) когато нарушението на трудовата дисциплина осъществява и състав на престъпление, може ли предоставена по телефона от трето лице информация относно обекта на престъплението, да се счете за достатъчна да индивидуализира обекта на нарушението на трудовата дисциплина. В жалбата и изложението касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – ищецът А. М. Т. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено следното:
С процесната заповед № 207/31.10.2016 г. на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за следното: На 28.07.2016 г. срещу 29.07.2016 г., когато ищецът бил дежурен на гара Д. (С.) от 19 ч. на 28 юли до 7 ч. на следващия ден, той си тръгнал по-рано от работа – в 4.30 ч., без да изтъква по какви причини, и уведомил локомотивния машинист Г., че ще пътува в задната кабина на локомотив № 45188, обслужващ влак № 48007 до гара Драгоман, като бил допуснат там от машиниста. Преди извършването на проба „А“ на влака, ищецът и колегата му Г. били забелязани да товарят чували по вагоните на влака, а след пристигането на влака на гара Драгоман в 5.46 ч. на 29.07.2016 г. ищецът бил забелязан да разтоварва чували от втория вагон на влака, като на място ищецът бил задържан от полицаи по подозрение в контрабанда на цигари. В заповедта е посочено, че с тези действия ищецът е извършил нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ – “закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време“; нарушение на чл. 38 от ИТПС 505/13 Инструкция за работа на машинистите, локомотивни и помощник-машинисти, локомотивни в дружеството, според който се забравяна пренасянето на багаж в локомотива на лица, невключени в състава на локомотивната бригада, а членовете на локомотивната бригада имат право да пренасят със себе си само багаж, необходим им по време на пътуването и почивката в оборотния пункт; нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ – „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“; нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и др. нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение“; както и по чл. 4, ал. 1 от Закона за митниците. Като основание за уволнението е посочена са посочени и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – „системни нарушения на трудовата дисциплина“, и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“.
В писмено обяснение от 02.08.2016 г. ищецът е посочил, че на 29.07.2016 г. е напуснал преждевременно работа със съгласието на ръководителя на смяната Д., като по-късно на гара Драгоман забелязал как се разтоварват чували или кашони от влака и когато се приближил, бил задържан от внезапно появили се полицаи.
В писмено становище (докладна) № 9300-3818/29.08.2016 г. от ръководител отдел „ППАР“ до директора на ответното предприятие, относно констатирани дисциплинарни нарушения от служители на Б., обслужващи влак № 48007 на 29.07.2016 г., е посочено следното: На същата дата ищецът напуснал работното място преди края на дежурството си, без да има основателна причина, съгласно писмените му обяснения, както и обясненията на локомотивния машинист Г. и помощник-машиниста И., като ищецът се придвижил до гара Драгоман в задната кабина на локомотива. Също съгласно дадените писмени обяснения на Г. и на помощник-машиниста Д., същите забелязали по време на извършване на проба на автоматичната влакова спирачка на влак № 48007, как ревизор-вагони Г. и ищецът товарят във вагоните на влака на гара Д. (С.) пълни чували с неизвестно съдържание, които после били разтоварени на гара Драгоман. В докладната е посочено също, че по случая е образувано досъдебно полицейско производство № 50/2016 г. по описа на РП-С..
При така установените обстоятелства, окръжният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му; че тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя – дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. С оглед това, въззивният съд е приел, че на първо място следва да се произнесе по въпроса, изтекъл ли е двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, предвид въведеното в исковата молба твърдение за незаконност на уволнението поради изтичане на този преклузивен срок. Окръжният съд е намерил, че работодателят е узнал за твърдяните в заповедта дисциплинарни нарушения на 29.08.2016 г., когато до знанието му е доведено становището-докладна № 9300-3818/29.08.2016 г., изготвено въз основа на дадени писмени обяснения от отговорните служители, имащи отношение към констатираните там нарушения, и след проведено допълнително разследване, като в докладната изчерпателно са посочени редица допуснати от локомотивната бригада нарушения, в частност и тези, за които на ищеца е наложено дисциплинарното наказание, а именно: напускане на работното място преди края на дежурството на 29.07.2016 г., без основателна причина, както и описаното в заповедта за уволнение, нарушение във връзка с превозването и разтоварването на нерегламентиран товар – чували, подлежащ на митническа проверка, без уведомяване представителите на митницата и в нарушение на вътрешните правила, като обстоятелствата във връзка с последното нарушение са отразени подробно в т. 6 на становището (№ на влака, маршрут и време на извършване на деянието). Въззивният съд е изложил и съображения, че „откриване“ на нарушението, според чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, а именно субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Установяването и узнаването на тези елементи е достатъчно, за да бъде поставено началото на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ, като за налагането на дисциплинарно наказание не е необходимо тези елементи да бъдат установени по безспорен начин, след изясняване на всички обстоятелства. В случаите, когато дисциплинарното нарушение е установено при проверка, след извършването на която е изготвен доклад, нарушението се счита открито в момента на постъпването на доклада за проверката в деловодството. Само когато докладът е неясен или непълен, поради което трябва да бъдат извършени допълнителни проверки, то няма да е налице откриване на нарушението. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай докладът е пълен и обстоятелствен, изготвен е след снети обяснения и описва извършените нарушения с техните съществени белези, като изисканите впоследствие обяснения на 31.10.2016 г. и на 11.11.2016 г. повтарят установената до момента фактическа обстановка, поради което в този случай нарушението следва да се счита установено от получаването на първоначалния доклад.
По тези съображения, окръжният съд е приел, че двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е изтекъл на 29.10.2016 г., считано от датата на депозиране на доклада пред работодателя – 29.08.2016 г., както и че дисциплинарната отговорност на ищеца е погасена на това основание, което налага извод за основателност на предявения главен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна само на посоченото основание.
Независимо от това, въззивният съд е обсъдил и останалите, въведени с исковата молба, основания за незаконност на уволнението, като по тях е приел следното: Намерил е за недоказано по делото, ищецът да е извършил посоченото в заповедта нарушение на чл. 38 от ИТПС 505/13, според който се забранява пренасянето на багаж в локомотива на лица, невключени в състава на локомотивната бригада, а членовете на локомотивната бригада имат право да пренасят със себе си само багаж, необходим им по време на пътуването и почивката в оборотния пункт. В тази връзка съдът е приел, че ищецът е заемал длъжността „техник-механик, ревизор вагони, стрелочник маневрен“, а посочената инструкция регламентира задълженията на машинистите и помощник-машинистите, поради което не може да се приеме, че ищецът е имал задължения по инструкцията във връзка с възложените му трудови функции. Освен това, според показанията на свидетеля Бръснаров (който е изготвил писменото становище-докладна № 9300-3818/29.08.2016 г. до директора на ответното предприятие), участието на ищеца в товаренето и разтоварването на чувалите било установено въз основа на предоставени писмени сведения от членовете на локомотивната бригада, които не са разпитани като свидетели по делото, поради което въззивният съд е намерил, че ответникът-работодател не е доказал чрез главно пълно доказване участието на ищеца в превозването на „нерегламентиран багаж“, както и че не е установено също така ищецът да е знаел за съдържанието на чувалите към момента на твърдяното деяние – доказателства в тази насока по делото не са събрани. С оглед това, съдът е приел за недоказано и че ищецът е използвал подвижния състав на Б. за превозването на контрабандни цигари, представляващо „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието“ – чл. 187, т. 8 от КТ. За недоказано е приел и визираното в заповедта за уволнение, „неизпълнение на други трудови задължения“ по чл. 187, т.10 от КТ, а именно – неизпълнение на чл. 4 от Закона за митниците (според който всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставени при тях, намерени или задържани стоки, за които се знае или се предполага, че са внесени без извършване на съответната митническа проверка) – не само поради липсата на доказателства за знание у ищеца за съдържанието на разтоварения на гара Драгоман багаж, но и поради обстоятелството, че евентуално нарушаване на цитираната разпоредба би могло да има за последица налагането на административно наказание на ищеца по друг ред и от други органи, но не и да обуслови налагането на дисциплинарно наказание, тъй като не представлява нарушаване на трудовата дисциплина. Относно преждевременното напускане на работа, съдът е приел, че същото не би могло само по себе си да обуслови налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като съгласно чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарно уволнение може да се наложи за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; както и че то не може да се квалифицира и като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина – основание за уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.
В заключение въззивният съд е приел, че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен, такива са и обусловените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на трудовото възнаграждение, удържано му поради дисциплинарното уволнение.
В мотивите към обжалваното решение окръжният съд по никакъв начин не е обсъждал „…предоставена по телефона от трето лице информация относно обекта на престъплението…“, респ. – относно „…обекта на нарушението на трудовата дисциплина“, каквато е постановката на втория формулиран от касатора материалноправен въпрос, поради което този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без никакво значение за изхода на правния спор по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Макар и обуславящ правните изводи в обжалваното решение относно погасяването на дисциплинарната отговорност на ищеца на основание чл. 194, ал. 1 от КТ, без значение за изхода на спора по делото е и другият формулиран от касатора правен въпрос, свързан приложението на тази разпоредба, тъй като въззивният съд е разгледал трудовия спор и по същество, като е приел, че извършеното от ищеца нарушение „преждевременно напускане на работа“ не е достатъчно тежко, за да се наложи дисциплинарното наказание „уволнение“, а останалите нарушения, вменени му със заповедта за уволнение, не са извършени от ищеца. При това положение, след като във връзка с тези изводи по съществото на спора жалбоподателят не е формулирал правни въпроси, то без никакво значение е какво е приел окръжният по въпроса по приложението на чл. 194, ал. 1 от КТ, и дали той е разрешен в противоречие или не с посоченото от касатора решение на ВКС.
Независимо от горното, така твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, не е налице. В последното е прието следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.“. Същото е прието и в мотивите към обжалваното решение, цитирани по-горе.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 318/29.09.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 476/2017 г. на Софийския окръжен съд, – в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 269, ал. 1 от КТ, и относно разноските по делото.
В останалата – отхвърлителна част, въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА П. за т. п. – С. към [фирма] да заплати на А. М. Т. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: