О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 25.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 874 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2562 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2671/2018 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение от 09.11.2018 г. на Асеновградски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1861/2018 г.
Срещу определението на Пловдивски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 743 от 10.01.2019 година, подадена от Д. С. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 КТ, тъй като обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1 от 2016 г. на ВКС и ВАС.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1861/2018 година на Асеновградски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. С. П. от [населено място] против Община Асеновград, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ЗЗДискр. Поддържа се, че ищецът като инвалид търпи неравностойно третиране по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. по признак увреждане поради неосигуряване на свободен достъп до управляваните от ответника обществени сгради. Моли да се установи наличието на нарушение по чл. 5 ЗЗДискр.; ответникът да бъде осъден да преустанови дискриминационното му третиране, както и да му се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и душевни изживявания. С определение от 09.11.2018 г. съдът е прекратил производството по делото, изпращайки го по компетентност на Административен съд, гр. Пловдив.
Определението за прекратяване на производството е потвърдено от Пловдивски окръжен съд с определение № 2562 от 20.12.2018 г. по ч. гр.д. № 2671/2018 г. Въззивният съд е приел, че съгласно в т. 4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, исковете с правно основание чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ЗЗДискр., в хипотезите, в които се претендират вреди, причинени от незаконосъобразно упражнена административна дейност са подсъдни на административните съдилища, поради което първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото пред гражданския съд е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд.
Съгласно от Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1 от 2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и искът за обезщетение за вреди са подсъдни на районния съд. С Тълкувателно постановление № 1 е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г.по т.дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4.
Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по предявените по гр.д. № 1861/2018 г. искове по чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация е Асеновградски районен съд.
Въззивното определение на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на делото следва да бъде отменено като постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с ТП № 1 от 2019 г. ВКС и ВАС и делото върнато на Асеновградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2562 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2671/2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2562 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2671/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.11.2018 г. на Асеновградски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 1861/2018 г.
ВРЪЩА делото на Асеновградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1861/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: