О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 30.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1699 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано заедно от П. В. и М. М. срещу въззивно решение № 438/15.11.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1175/2012 г.
Излага доводи за недопустимост и неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Великотърновски районен съд е осъдил [фирма], [населено място] да възстанови електроснабдяването на адрес Велико Т., [улица] потребител С. Н. С., неоснователно прекъснато от служители на ответника на 13.12.2011 г.
По делото е установено, че С. е потребител на електроенергия по договор за продажба с [фирма], [населено място], което е краен снабдител. [фирма], [населено място] осъществява разпределение и пренос на електроенергията по договора между крайния потребител и крайния снабдител. Негови служители са преустановили преноса на електрическа енергия в имота на С. на 13.12.2011 г. Съдът, като обсъдил доказателствата по делото приел, че не е имало правно основание за тези действия на електроразпределителното и преносно дружество. Осъдил го е да възстанови електроснабдяването.
В касационната жалба и изложението към нея се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация, като по същество съображенията са за липса на материалноправна легитимация по спора.
Както е известно, само процесуалната легитимация е условие за надлежното предявяване на иск, съответно липсата й обуславя недопустимост на постановеното решение. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, в случая няма спор, а и видно от изложеното в исковата молба [фирма] е посочен като отговорен правен субект по предявения иск. Дали действително посоченият ответник е и надлежна страна по спора не е въпрос по допустимост, а въпрос по същество, по който съдът се произнася с решението.
Твърдението за недопустимост, поради произнасяне на съда по различен предмет от този по исковата молба е обусловено от различното правно тълкуване, дадено от касатора на релевантните за спора факти от това на съдилищата по делото, което няма нищо общо с произнасяне по непредявен иск. От друга страна, сам касаторът по делото, включително и в касационната жалба поддържа, че е прекъснал електропредаването на адреса на ищеца по искане на [фирма], [населено място] и е действал законосъобразно, защото ищецът е имал неплатени сметки за доставена му електроенергия. Обсъждането на тези обстоятелства не е произнасяне „по нещо различно”. Съдът е бил длъжен да изследва наличието на договорни отношения между ищеца и двете дружества, както и налице ли са били условията за преустановяване доставката на електроенергия.
При служебно извършената проверка съдебният състав не намира основания да допусне касационното обжалване и с оглед други пороци, сочещи евентуално на нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Във връзка с оплакванията за неправилност са повдигнати следните въпроси:
Въпросът чие е задължението за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, когато разпределителното предприятие е преустановило снабдяването по искане на снабдителното предприятие, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е е бил спорен в инстанциите по същество, а е недопустимо едва в касационната инстанция да се правят нови правни възражения. Не се касае за приложение на императивна материалноправна норма. К. – ответник не е спорил чие е задължението за възстановяване на прекъснатото от него електрическо снабдяване, а е възразявал, че прекъсването е законосъобразно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно срещу въззивно решение № 438/15.11.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1175/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: