2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 17.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1448 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. срещу решение от 22.03.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 8596/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 18.06.2009 г. по гр. дело № 14406/2008 г. на Софийския районен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката: главни искове с правни основания чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД срещу [фирма] (посочен като предпочитан ответник) и евентуални искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу П. В. К. – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разноски за лечение, рехабилитация и обслужване на ищцата, в общ размер 7 577 лв., причинени съответно – от упражняване на възложена работа, респ. от непозволено увреждане на 30.05.2003 г., както и на обезщетение за забава в размер 1 240 лв. до датата на подаването на исковата молба 23.05.2008 г., като в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като се сочат касационните основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Главният (предпочитаният) ответник [фирма] не е подал отговор на касационната жалба в срока за това. Евентуалният ответник П. В. К. в отговора си поддържа становище и съображения за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат и трите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението (предвид и уточнението му с молба от 27.06.2011 г.), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправният въпрос: налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника, при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП. От страна на жалбоподателката се поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, като се твърди, че в нея не се приема предимството между превозните средства да е „абсолютно”. Поддържа се и че е налице противоречива практика на съдилищата, тъй като по настоящото дело първоинстанционният съд е уважил (частично) иска, а въззивният съд го е отхвърлил; и тъй като по същия спор по чл. 45 от ЗЗД между жалбоподателката и ответника П. В. К., но за обезщетение за неимуществени вреди, Плевенският районен съд (ПлевРС) – по гр. дело 3369/2006 г., Плевенският окръжен съд (ПлевОС) – по гр. дело 396/2008 г. и Върховният касационен съд – с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г., са уважили иска на жалбоподателката.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: След обсъждане на твърденията на страните и на доказателствата по делото, е намерил, че страните не спорят, че на ищцата са били причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.05.2003 г. в землището на [населено място], местност „Стрелките”, в близост до бензиностанция „Ш.”, при навлизане на управлявания от съпруга на ищцата М. С. Т. автомобил „ВАЗ 2103”, от път без предимство, идващ от [населено място], на път с предимство от [населено място] за [населено място], по който се е движел автомобил „Мерцедес”, управляван от ответника К., като ударът е настъпил в платното за движение с посока [населено място]. СГС е приел и че страните не спорят и че автомобилът „Мерцедес” е собственост на ответното [фирма], както и че той е бил предоставен от последното на ответника К. да го управлява. За да отхвърли главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД (и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД) срещу предпочитания ответник [фирма], въззивният съд е приел, предвид изричното оспорване от последното на твърдението на ищцата, че при процесното ПТП ответникът К. е управлявал автомобила „Мерцедес” в изпълнение на възложена му от дружеството работа, то в тежест на ищцата е било да установи това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване, което тя не е сторила. За да отхвърли евентуалния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД (и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД) срещу ответника П. К., въззивният съд е приел, че ищцата не е провела главно и пълно доказване, и по делото не се установява – този ответник, като водач на автомобила „Мерцедес”, да е нарушил правилата за движение по пътищата, т.е. да е налице негово противоправно поведение. СГС е приел, че се установява единствено, доколкото страните не спорят относно това обстоятелство, че ударът е настъпил в лентата за движение с посока [населено място], но това не е достатъчно, за да се приеме, че с действията си ответникът К. е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като по делото не е изяснен нито механизма на настъпване на ПТП, нито дали ударът е бил предотвратим за ответника К.. Въззивният съд е изтъкнал, че тези обстоятелства касаят деянието, а не субективното отношение на дееца към него и не се предполагат, и тъй като по делото не се установява един от елементите на непозволеното увреждане, а именно извършването на противоправно деяние, е намерил, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против втория ответник – П. К., е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
При така приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение относно неоснователността на иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за процесните имуществени вреди, предявен срещу ответника П. К., изведеният от ищцата материалноправен въпрос е такъв от значение за изхода на делото, респ. – представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по отношение на този иск по чл. 45 от ЗЗД, респ. и по отношение на обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД срещу същия ответник.
С посоченото (и представено – в препис) от жалбоподателката, решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС, действително (както се твърди от нея) е уважен искът й с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу ответника П. К., като й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при същото ПТП от 30.05.2003 г. За да постанови този резултат, в мотивите си по съществото на правния спор, съставът на ВКС е приел за установен следния механизъм на настъпване на ПТП: На 30.05.2003 г. жалбоподателката е пътувала със съпруга си в автомобил „ВАЗ”, а ответникът е управлявал автомобил “Мерцедес”, като процесното ПТП е настъпило между двете превозни средства в участъка на път І-3, в района на пътен възел „Стрелките”, „С.-Р.” и „С.-В.”, в района на [населено място]. Автомобилът „ВАЗ”, който се е движел в посока В.-С., е предприел включване в главния път за С. чрез ляв завой на разклонението при [населено място], при което е бил ударен от движещия се по този главен път автомобил “Мерцедес”, управляван от ответника. Съпругът на жалбоподателката е видял движещия се автомобил “Мерцедес”, възприел е, че се намира на разстояние 50-60 м. от него и е допуснал, че ще успее да направи маневрата „завой наляво” преди той да достигне разклонението, поради което не го е изчакал да премине, а рязко е подал газ и е предприел маневра „завиване наляво”, при което е навлязъл в лентата за движение на ответника, с цел навлизане в пътя посока [населено място]. По посоката на движение на автомобила „ВАЗ”, на кръстовището е имало пътен знак № 36 “С. – осигури предимство”, като ответникът се е движел със скорост 75 км/ч, при разрешена в участъка – 60 км/ч. Ответникът се е опитал да предотврати удара, като е завил наляво спрямо посоката му за движение, надявайки се водачът на другия автомобил да спре. С техническа експертиза е установено, че ако ответникът се е движел със задължителната максимална скорост от 60 км/ч, определена с пътен знак „В26”, е могъл да предотврати удара. При така установените факти, съставът на ВКС е приел, че водачът на автомобила „ВАЗ” (в който е пътувала жалбоподателката) е допуснал две нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е спрял на знака “Стоп” и е направил неправилна преценка за отстоянието на другия автомобил от кръстовището и не е определил спрямо това дали има време да изпълни маневрата „завой наляво”. Ответникът К. е допуснал едно нарушение на правилата за движение – неспазване на указаната максимална скорост за движение в района на кръстовището. Съобразно това, съставът на ВКС е приел, че двамата водачи на МПС са съпричинили вредоносния резултат – процесните по това дело неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката; т.е. прието е че при настъпването на същото ПТП от 30.05.2003 г., което е процесно и по настоящото дело, е налице противоправно поведение на ответника К., респ. че той е увредил жалбоподателката – в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
От горното следва, че изведеният по настоящото дело от жалбоподателката материалноправен въпрос, е разрешен по различен начин, противоречиво – в обжалваното по настоящото дело въззивно решение, и в цитираното решение на ВКС. Макар последното да е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, горното разрешение е дадено (както беше посочено) в рамките на решаването на спора по същество, а не в отговор на изведения по това друго касационно производство правен въпрос, поради което в случая е налице допълнителното основание по т. 2 (а не по т. 1) на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в частта му по иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за процесните имуществени вреди и по обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава, предявени от жалбоподателката срещу ответника П. К..
По горните съображения, и тъй като жалбоподателката не сочи други решения на ВКС (освен цитираното), в случая не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Последното не следва да се допуска – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – на основание твърдяното от жалбоподателката противоречие между първоинстанционното решение и въззивното решение по настоящото дело, както и между последното и решенията на ПлевРС по гр. дело 3369/2006 г. и на ПлевОС по гр. дело 396/2008 г. (с които е разрешен спорът, по който е постановено и цитираното решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС), тъй като тези първоинстанционни и въззивни решения не са влезли в сила (в този смисъл е и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по изведения от жалбоподателката правен въпрос е налице съдебна практика (видно от гореизложеното), и тъй като в изложението на жалбоподателката няма никаква обосновка и аргументация този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване на останалата част от въззивното решение – по предявените от жалбоподателката срещу ответното [фирма], искове по чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД. Макар те да са в значителна степен обусловени от изхода на спора по иска по чл. 45 от ЗЗД срещу другия ответник, въззивният съд ги е отхвърлил, не поради отхвърлянето на този обуславящ иск, а на друго основание – поради недоказване от страна на жалбоподателката на другата основна предпоставка за реализирането на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, а именно – ответникът К. да е управлявал при настъпването на процесното ПТП, собствения на ответното О. автомобил „Мерцедес”, в изпълнение на възложена му от дружеството работа. В тази връзка жалбоподателката нито е формулирала правен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е поддържала и обосновала някое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК – за допускане на касационното обжалване на тази част от въззивното решение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само в частта му, постановена по предявените от жалбоподателката срещу ответника П. В. К. искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и произтичащите от тях разноски по делото, – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос: налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника, при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, разрешен противоречиво с тази част на обжалваното въззивно решение и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС. По отношение останалата част от въззивното решение и на останалите посочени от жалбоподателката основания, касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 176.34 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 22.03.2011 г. по въззивно гр. дело № 8596/2010 г. на Софийския градски съд – в частта му, постановена по предявените от Н. Т. Т. срещу П. В. К. искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД – за сумите 7 577 лв. и 1 240 лв., и относно разноските по делото;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 22.03.2011 г. по въззивно гр. дело № 8596/2010 г. на Софийския градски съд – в останалата му част, постановена по предявените от Н. Т. Т.срещу [фирма] искове с правни основания чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД – за същите суми;
УКАЗВА на жалбоподателката Н. Т. Т. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 176.34 лв.; в противен случай касационната й жалба ще бъде върната – в частта й по исковете с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу П. В. К.;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, за насрочване
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.