О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 571 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. по вписванията, София, представлявана от изпълнителния директор В. Н. срещу въззивно решение от 12.01.2012 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 294/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 329, ал. 1 КТ.
Насрещната страна Р. С. Д. излага становище за основателност на предявените искове.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния Силистренски районен съд, са уважени исковете на Р. С. Д. против А. по вписванията София за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, а л.1 КТ.
К. обосновава допускане на касационно обжалване с разглеждане на въпроса за упражняване правото на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя, като въззивният съд „не приел, че същата представлява преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация.” Поддържа се противоречие с ТР № 3-2012-ОСГК ВКС, Р-363-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 922/2009 г., Р-229-1995-ІІІ ГО ВС по гр.д. № 1568/1995 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Повдигнатият от касатора правен въпрос е неотностим.
Възивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ по едно единствено съображение – недоказано основание, поради което е уволнена Р. Д., а именно „намаляване обема на работа” в Агенцията.
Нито районният, нито въззивният съд са обсъждали извършването на подбор от работодателя и крайния резултат в обжалваното решение не е обоснован на допуснато от работодателя нарушение по чл. 329, ал. 1 КТ при уволнението.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 12.01.2012 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 294/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: