5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
С., 12.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 362 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 519 от 10.11.2011 година по гр.д. № 790/2011 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 775 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 3172/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от М. А. П. от [населено място] против Владимир А. Щ. от [населено място] за връщане на сумата 28000 евро като платени недължимо при начална липса на основание. В решението е прието за установено, че с договор от 2006 г., обективиран в нот. акт № 97 от 06.03.1996 г., съсобствениците на имот ХІV-579 в[жк]на [населено място], между които и ответникът В. Щ. са си учредили и разпределили правата на строеж, по силата на което споразумение ответникът е станал изключителен собственик на магазин № 3 находящ се на първия етаж на сградата с площ от 47,85 кв.м. Със същия договор, съсобствениците на имота са прехвърлили на [фирма] право на строеж върху конкретни обекти от жилищната сграда срещу поето от дружеството задължение да проектира и построи цялата жилищна сграда в определени срокове и степен на завършеност. На 22.05.2008 г. между ответникът В. Щ. и ищцата е бил сключен предварителен договор, с който ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата магазин № 3 от жилищната сграда в[жк], ведно с ид. части от мястото срещу цена от 74000 евро. При подписване на договора ищцата е платила 4000 евро задатък, при постигнато съгласие пълната продажна цена да се заплати при изповядане на сделката по нотариален ред, което е било уговорено в месечен срок от сключване на предварителния договор. В т. 8 от договора е било постигнато съгласие, че с окончателната сделка продавачът прехвърля и правата си спрямо [фирма], възникнали по нот. акт № 97 от 06.03.1996 г. На 22.05.2008 г. страните са сключили договор за покупко-продажба на магазин № 3 (нот. акт № 103, дело 666/2008 г. на нотариус рег. № 227 в регистъра на Нотариалната камара), в който са вписали продажна цена на имота 46000 евро, платима на продавача с банков кредит от [фирма], обезпечен с договорна ипотека върху имота. На 04.07.2008 г. банката е превела на продавача сумата 70000 евро в изпълнение на сключен с ищцата договор за кредит, съгласно който 46000 евро за покупката на процесния магазин и 24000 евро за извършване на довършителните работи в обекта. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че ищцата не е платила недължимо сумата 24000 евро при начална липса на основание; че сумата е изплатена като част от продажната цена, уговорена по предварителния договор от 22.05.2008 г. – 74000 евро, включваща цена на обекта в състоянието на завършеност към момента на сключване на договора (цената, вписана в нотариалния акт) и цена на цедираното право за довършване на обекта спрямо строителя [фирма], поради което предявената претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от М. А. П. от [населено място]. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси: по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правни изводи по отношение на тях, решението е в противоречие с решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 163 от 13.01.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на І г.о. ВКС, в които е прието, че към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се излагат исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях; по въпроса може ли съдът да обоснове изводите си въз основа на избрани от него доказателства, решението е постановено в противоречие с решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. ВКС, а по въпросите следва ли при тълкуване на предварителния договор да се изхожда от целта му, както и трябва ли да е налице пълна идентичност между клаузите по предварителния и по окончателния договор, решението е постановено в противоречие с решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. на ІV г.о.; решение № 280 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 396/2009 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 173 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 467/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС. Въведени са и доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: съставлява ли ясно изразената воля за цената на прехвърленото вземане част от задължителното съдържание на договора на цесия; може ли в предварителния договор за покупко-продажба на имот да бъде инкорпориран и договор за цесия; възможно ли е цената на продавания имот и цената на прехвърлените права по договор за цесия да бъде определена в предварителния договор като обща цена на прехвърлянето на имота; следва ли съдът да посочи в решението си цената на прехвърленото право по договора за цесия; равнозначно ли е отпускането на кредит за довършителни работи с отпускане на кредит за заплащане на цена по договор за цесия; ако се приеме, че предварителния договор за покупко-продажба на имот инкорпопира и договор за цесия, изследва ли се обстоятелството дали страните са пристъпили към изпълнение на задълженията по договора за цесия и ако се приеме, че договора за цесия е сключен под отлагателно условие, следва ли съдът да се произнесе дали условието се е сбъднало.
Ответникът по касационната жалба В. А. Щ. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводите за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са неоснователни. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по всички повдигнати в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси, имащи отношение към решаващите изводи на съда. В съответствие с установената съдебна практика съдът се е произнесъл по направените от страните искания и възражения, излагайки правни изводи по всички своевременно въведени, относими към спорното право доводи и възражения – в рамките на въведените в исковата молба твърдения за правопроизводящите факти, съдът се е произнесъл по спорния предмет на делото, а именно платена ли е недължимо сумата 28000 евро, в т.ч. произнесъл се е относно каква част от общата уговорена цена по предварителния договор е за заплащане на обекта в степен на завършеност към момента на прехвърлянето му, както и че разликата до 74000 евро съставлява стойност на цедираното вземане спрямо строителя за завършване на строителните работи. В исковата молба не е въведена претенция за връщане на даденото капаро от 4000 евро като надплащане на уговорена цена на обекта, нито е въведено твърдение, че сумата за капаро е уговорена именно за покриване на това задължение, поради което съдът не дължи произнасяне по този довод при установени факти за извършено от купувача плащане в брой и чрез банков превод на цялата уговорена цена – цена на прехвърления обект и цедираното вземане. Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката, съгласно която формирането на фактическите констатации следва да е въз основа на всички доказателства по делото – изводите на съда са формирани въз основа на всички доказателства, установени с допустимите от закона доказателствени средства, в т.ч. и след анализ на извършения по нареждане от ищцата превод на сумата 70000 евро; след анализ на клаузите на договора за банков кредит и съпоставката им с уговорките по предварителния договор. Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. на ІV г.о. Въззивният съд е тълкувал предварителния договор, изхождайки от целта му да породи задължение за прехвърляне на право на собственост; тълкувал е и договора за цесия, инкорпориран в същия документ, с който прехвърлителят е цедирал на купувача права относно обещания обект спрямо трето лице, длъжник на прехвърлителя.
Повдигнатите в изложението въпроси във връзка с правните изводи в решение № 280 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 396/2009 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 173 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 467/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, касаещи производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД нямат отношение към предмета на обжалваното въззивно решение – по делото липсва спор относно продажната цена на прехвърления обект, възлизаща на 46000 евро, а цената на възмездно цедираното вземане за довършване на обекта няма отношение към действителността на уговорките за прехвърляне на имота по предварителния договор.
Неоснователни са и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Несъмнено е, че в един писмен документ страните могат да включат няколко договора, вкл. предварителен договор за покупко-продажба на имот и договор за цесия, без това да рефлектира върху валидността на уговорките. Възможно е и цената на продавания имот по предварителния договор и цената на прехвърлените права по договор за цесия да бъде определена в договора общо, а впоследствие да се постигне съгласие за цената на прехвърления имот (със сключване на договора в нотариална форма или с последващ писмен договор), което не рефлектира върху валидността на договора за цесия, а определя точната цена на прехвърленото право. В този смисъл, по повдигнатите от касатора въпроси е налице трайно установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът равнозначно ли е отпускането на кредит за довършителни работи с отпускане на кредит за заплащане на цена по договор за цесия – в конкретният случай, при доказателства за цедирани права по договор за извършване на довършителни строителни работи и извършено по нареждане на цесионера плащане на цедента, без правно значение е дали в договора за отпуснат на кредит е отразено, че се плаща цена по цесията или цена на довършителни строителни работи.
Въпросите дали когато предварителният договор за покупко-продажба на имот инкорпопира и договор за цесия съдът изследва пристъпили ли са страните към изпълнение на задълженията по цесията и сбъднало ли се е отлагателното условие, под което е сключен договора за цесия, нямат отношение към правния спор, тъй като с предявения иск не се претендират последиците на договора за цесия.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 950 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 21.02.2012 г. с адвокат В. Т. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 519 от 10.11.2011 година по гр.д. № 790/2011 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. А. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. А. Щ. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 950 (деветстотин и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: