О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело 664 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Ц. Н. И. срещу разпореждане № 1072/30.08.2012 г. на съдия от Ловешки окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Ц. И. против въззивно решение на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 190/2012 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Частната жалба е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, а не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което не се изисква изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото страната е представила
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на Ц. Н. И. срещу решение № 193/16.07.2012 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 190/2012 г. поради необжалваемост на въззивния съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Спорната земя е образувана от три поземлени имота, съответно с данъчна оценка към датата на предявяване на иска от 44,65 лв., 38,12 лв. и 39,70 лв.
Искът е оценяем и спорът е граждански.
Цената на иска се определя от ищеца по правилата на чл. 69 ГПК. Въпросът за размера на цената на иска може да се повдигне служебно от съда и от страните най-късно в първото по делото съдебно заседание. След това, възраженията се преклудират и не може да се повдига спор относно първоначално определената цена на иска, която е и реквизит на редовната искова молба. По-късно изменени условия или промяна в законодателството, не влияят върху вече определената цена, съответно родовата и функционална подсъдност на спора, съответно дължимите държавни такси.
В случая, цената на иска е под 5000 лв.
Неоснователни са доводите за пазарната цена на имота, определена с експертиза и то към настоящия момент. Те нямат отношение към въпроса за цената на иска.
В частната жалба се развиват и доводи, че страната е представила доказателства за платена държавна такса от 30 лв. по касационната жалбат. Това няма отношение към основанието, поради което частната жалба е върната. Администриращият съд, когато е извършвал проверка за редовност и допустимост на касационната жалба е отразил, че няма внесена държавна такса, но не е оставил касационната жалба без движение, нито е върнал същата поради неизпълнение на указанието. Въззивното решение е изключено от касационен контрол, както в него и изрично е указано на страните. Поради това не е било необходимо да се отстраняват нередовностите по касационната жалба. Тя се явява недопустима и в съответствие с закона, администриращгият Ловешки районен съд я е върнал.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1072/30.08.2012 г. на съдия от Ловешки окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Ц. И. против въззивно решение на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 190/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: