2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София, 16.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 145 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2488/2013 г. на Варненския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 2539/27.05.2013 г. по гр. дело № 17286/2013 г. на Варненския районен съд, са уважени предявените от Н. К. М. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е отменено, като незаконно, дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 227/08.11.2012 г. на управителя на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” в магазин „С.” в [населено място], [улица] и жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата сумата 1 500 лв. – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа – през периода 08.11.2012 г. – 08.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Н. К. М. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (което е инкорпорирано в касационната жалба) от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) материалноправен – изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това; и 2) процесуалноправен – допустимо ли е изключването на определени доказателства при постановяване на решението, след като искането на обяснения по чл. 193 от КТ подлежи на установяване с всички доказателствени средства. По отношение на материалноправния въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК; а по отношение на процесуалноправния въпрос – допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 398/25.02.2002 г. по гр. дело № 748/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.
Въззивният съд е приел за установено, че с процесната заповед дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищцата за това, че тя е изисквала от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й били предадени от дружеството-работодател за безплатно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, както и че не е отчитала приходите от това; тези действия са квалифицирани в заповедта като тежко нарушение на трудовата дисциплина – такова по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и ощетяване на гражданите чрез измама в цената. Окръжният съд е намерил, че независимо от подписването на заповедта от ищцата, отразеното в нея, че преди налагането на дисциплинарното наказание тя е отказала да даде писмени или устни обяснения, изискани й с писмо от 07.11.2012 г. и лично на 08.11.2012 г., няма доказателствена стойност, като е намерил за неоснователен и доводът на жалбоподателя в тази насока. Въз основа съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото, въззивният съд е приел за установено и че с писмо с изх. № 224/07.11.2012 г., получено от ищцата на 08.11.2012 г., работодателят е поискал от нея в тридневен срок да даде писмени или устни обяснения за нарушението; че на същия ден 08.11.2012 г. управителят на ответното дружество (сега касатор) лично е посетил магазина, информирал е ищцата и още две работнички в него (разпитани като свидетели по делото) за намерението си да им наложи дисциплинарно наказание и е поискал незабавно да дадат обяснения, но ищцата и двете свидетелки изрично са заявили, че желаят да се консултират с адвокат, както и да се ползват от дадения им с писмата тридневен срок за обяснения; адвокатът е бил повикан по-късно, когато трите са получили заповедите си за уволнение, за да се консултират дали да ги подпишат. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че отказът на ищцата да даде незабавни обяснения, тъй като е поискала да се възползва от дадения й с писмото тридневен срок, обуславя извод, че не е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ. В тази връзка са изложени съображения, че целта на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ е да даде възможност на работника да се защити, както и работодателят да извърши всестранна преценка не само на обстоятелствата, относими към въпросите за наличието на дисциплинарно нарушение, но и субективното отношение на работника към тези факти, което е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието съгласно чл. 189 от КТ, както и че това обуславя и необходимостта от даването на подходящ разумен срок, в който да бъдат дадени обясненията. П. е и че именно от такъв срок, който вече е бил даден, е поискала да се възползва ищцата, като в същото време липсват твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, обуславящи стопански интерес на работодателя за бързината на извършеното от него уволнение и изискване на незабавни обяснения, при условие, че писмените искания са изпратени предния ден и в тях е даден тридневен срок. По тези съображения въззивният съд е достигнало и до решаващите си изводи по делото, че при налагането на дисциплинарното наказание на ищцата, не е била спазена императивната норма на чл. 193 от КТ, което на основание чл. 193, ал. 2 от КТ налага отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора материалноправен въпрос е разрешен от окръжния съд в противоречие с посоченото в касационната жалба и изложението, решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; че това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай; че когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде; но когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени, като в този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима.
И. от касатора процесуалноправен въпрос (който той свързва с извода на въззивния съд, че независимо от подписването от ищцата на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, отразеното в нея, че тя е отказала да даде писмени или устни обяснения, няма доказателствена стойност) в случая не е обуславящ решаващите правни изводи на окръжния съд в обжалваното въззивно решение, които са изведени въз основа съвкупната преценка на всички относими доказателства по делото, включително и процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищцата. Поради това, този процесуалноправен въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос, а именно: изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 110 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2488/2013 г. на Варненския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 110 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.