О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София,12.07.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2177 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частни касационни жалби, подадени от И. К. М. и Ц. И. М., срещу въззивно определение № 57/08.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 6527/2017 г.
В процедура по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, адв. Л. Н., назначена за процесуален представител на жалбоподателите по чл. 95 ГПК, излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Насрещната страна не изразява становище по частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е прекратил като недопустимо производството по искове, предявени от И. и Ц. М., в качеството им на наследници на К. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищците са вече са обезщетени по реда на ЗПГРРЛ. От друга страна, специалният закон е предвидил и специален ред за обезщетение, административен по своя характер – заповед на областния управител, с която се определя дали лицата имат право на еднократно обезщетение, съответно какъв е неговият размер; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК – чл. 5 от закона. Този ред изключва исковия.
Жалбоподателите обосновават допускане на касационно обжалване със следния въпрос: „Допустимо ли е гражданите да извеждат правата си (в случая обжалване размера на обезщетението, обективирано в заповед на областния управител) от съдебната практика на върховните съдилища, при положение, че законова норма – чл. 5 ЗПГРРЛ не е посочено дори, че в заповедта на областния управител се посочва размера на обезщетението, да не говорим за обжалването му по реда на АПК“. Цитирана е и разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което се изчерпват съображенията за наличието на допълнителните условия по цитираната хипотеза за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е неотносим към постановеното от съда – изводите за недопустимост на потърсената искова защита (вече удовлетворен интерес по предвидения надлежен ред, както и наличие на специална процедура за защита, която изключва общата искова) са изведени от тълкуване на закона, а не от „съдебната практика на В. съдилища“.
От друга страна, по приложението на ЗПГРРЛ съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, нормите на закона са ясни и не създават затруднения при прилагането им, няма основания за изоставяне на вече формираната съдебна практика – обратното не се твърди и от жалбоподателите. Тълкуването на апелативния съд в случая е в съответствие с константната съдебна практика. Няма също никакво съмнение, че специалният закон дерогира общия, а също, че характерът на акта, който подлежи на обжалване, определя и реда за защита срещу него, дори това изрично да не е посочено в нормативен акт – прилагат се общите правила на съответния процесуален закон.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 57/08.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 6527/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: