О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1494
гр. София, 23.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5339 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – К. (К.) и по касационна жалба на ответниците Ц. С. С., Ц. Н. С., В. Н. С. и В. Н. С. (последните две – малолетни, представлявани от първата ответница – тяхна майка и представител по закон), подадени срещу решение № 494/18.03.2014 г. по въззивно гр. дело № 2240/2011 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 238/21.04.2011 г. по гр. дело № 638/2009 г. на Софийския окръжен съд, като краен резултат е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.), на апартамент в [населено място], придобит на името на ответницата Ц. С., както и на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – на сумата 74 501 лв. – от същата ответница – лично и като наследник по закон на първоначалния ответник Н. Й. С. (починал в хода на делото) и от останалите трима ответници – в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник; като в останалата му част – за отнемане на друг апартамент, множество земеделски имоти, леки автомобили, дружествени дялове и парични суми, искът по чл. 28 и сл. от ЗОПДИППД (отм.) е отхвърлен; разноските по делото са възложени в тежест и на двете страни.
Ищецът К. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а четиримата ответници – в частта, с която е постановено отнемането. И двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. И в двете жалби се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част от въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В отговорите си страните излагат становища и доводи за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна, като ищецът – и че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца К., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и ясно и точно е формулиран следният материалноправен въпрос: следва ли за целите на ЗОПДИППД (отм.) да се приеме, че релевантният период на престъпната дейност на проверяваното лице (ответника) се определя само от данните, събрани при установяване на конкретното престъпно деяние по реда на НПК, и да не се вземат под внимание обстоятелства, които инициират осъществяване на „скрита”, неустановена по съответния ред престъпна дейност, при формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Ищецът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този материалноправен въпрос не е бил обект на задължително тълкуване от ВКС и излага съображения той да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ищецът твърди и че въпросът бил решаван противоречиво от съдилищата, но в тази връзка в изложението си не сочи никакви конкретни влезли в сила съдебни актове, поради което това допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК не е надлежно наведено от него по делото и не следва да бъде обсъждано от съда.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на четиримата ответници, въпреки последващото го уточнение по делото, е изключително неясно, хаотично и непоследователно. В първата част от изложението се поддържа, че обжалваното въззивно решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка се цитират пет решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но без в тази част от изложението да са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени с обжалваното решение на апелативния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Вместо това са преповторени някои от съдържащите се и в касационната жалба, оплаквания и доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на решението му, които обаче не съставляват конкретни правни въпроси, респ. – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а биха могли да бъдат касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Същото се отнася и за уточнението на изложението – макар там от страна на ответниците да се сочи, че формулират правни въпроси – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, такива ясни и точни формулировки – съобразно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, също липсват. Единствено в заключителната част на изложението на ответниците, където се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. – навежда се допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са налице сравнително ясни формулировки на такива правни въпроси, които – уточнени от съда, съобразно правомощията му съгласно указанията, дадени с т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до следното: 1) какви са критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на връзка (пряка или косвена) между придобиването на имуществото, чието отнемане в полза на държавата постановява съдът, и престъпната дейност; 2) може ли да се изведе такова предположение, когато са налице фидуциарни сделки, сключени в много кратък период от време в рамките на една календарна финансова година, доколкото според съда не е установен законен източник на средствата за придобиването на имуществото – предмет на тези сделки; 3) законен източник ли са, декларираните от едноличен търговец доходи от единствената дейност, с която той се занимава – заложна къща; 4) каква е доказателствената стойност на заключения на съдебно-оценителни експертизи на недвижими имоти и движими вещи, дадени без да е извършен оглед на същите и основаващи се на документи, които не са предоставени от вещите лица и не са приети като доказателства по делото, както и на заключение на съдебно-икономическа експертиза, дадено от вещо лице, което не е работило по официалните данни за разходите на домакинствата, публикувани на сайта на Националния статистически институт (НСИ).
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос, формулиран в изложението на ищеца, както и първият материалноправен въпрос, изведен в изложението на ответниците, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разрешение на тези въпроси е дадено с ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по приложението на ЗОПДИППД (отм.), а възприетите разрешения на тези два въпроса в обжалваното въззивно решение са в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с това тълкувателно решение.
В последното е прието, че е необходимо да има пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, както и че е достатъчно тази връзка да може обосновано да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Прието е също, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположениетоза връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 от ЗОПДИППД (О..).
В мотивите към тълкувателното решение е и изрично и подробно разяснено следното: Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна престъпна дейност. Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – изброените състави по НК в точки 1-25 (§ 1, т. 3 от закона). За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – от гражданския съд, по мотивираното предложение на К.. Съдът в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.), е започнало производство от К., се установяват и съответно санкционират по ДОПК. Държавата има право да събира данъчните задължения, заедно с лихвите, от правните субекти по съответния ред, както и да им наложи глоби или друго наказание за данъчни нарушения; компетентни са данъчните органи – арг. чл. от ЗОПДИППД (отм.) – когато производството завърши без решение за отнемане на имущество, К., може да сезира изпълнителния директор на НАП, като събраните в производството по специалния закон доказателства запазват процесуалната си стойност. Следователно в подобна хипотеза – само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, например в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр., в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.). Този срок е възможният, в който може да се извърши проверката от К., но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период.
В случая – в пълно съответствие с горните задължителни указания и разяснения, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение следното:
Връзката с престъпната дейност може да бъде пряка и косвена, включително (но не само) пряка причинно-следствена. Връзката между престъпната дейност и имуществото ще е пряка, ако то е пряко придобито от престъплението. Имущество, за което по делото е установено, че е свързано с престъпната дейност, би подлежало на отнемане, дори при придобиването му да са вложени законни средства, стига да не е възстановено на пострадалия или отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. В случаите, когато косвена или пряка връзка между престъплението и придобиването на имуществото не е безспорно установена, но може обосновано да се предположи, следва да се установи още, че придобиването не е от законен източник. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Предположението по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) изисква обосноваване на такава причинна връзка. За целите на закона е достатъчно осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, да води до обосновано логическо заключение, че е налице пряка или косвена връзка между престъплението и придобиването на имуществото. Връзката между придобиването на имуществото е с конкретната престъпна дейност, а не изобщо с някаква престъпна дейност на лицето по чл. 3 от Закона, която се предполага с оглед неустановен източник на доходи, вложени в придобиване на имуществото. Престъпленията се установяват само по определен ред, като извършването им не може да се предполага. От факта, че едно лице е извършило определено престъпление, не следва, нито е допустимо да се предполага, че преди или след това е осъществявало същата или друга престъпна дейност. При това, за да е допустима санкцията по закона, престъпната дейност, за която е приложим той, е само тази, изрично и изчерпателно изброена в чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.). Гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124, ал. 3 от ГПК няма правомощия да установява, по гражданскоправен ред, престъпен състав. Срокът по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от К., но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. Няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпната дейност и назад във времето в срока по чл. 11 от ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства, като следва да се изхожда от установената престъпна дейност, възможната й връзка с друга легална дейност, включително търговска, трудова и пр. на осъденото лице или на контролирани от него юридически лица. На въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, както и стойността му, не може да се даде еднозначен отговор. Той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Предпоставките по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) следва да се преценяват за всяко конкретно придобиване – на каква стойност е, какви средства са вложени в него от ответниците, те от законен източник ли са, какви са били доходите и разходите по същото време на извършителя, съответно на семейството му, възможната връзка с установеното по надлежния ред престъпление.
Също в пълно съответствие с цитираното по-горе тълкувателно решение, апелативният съд е приел, че относно преценката дали в конкретния, разглеждан по делото случай са налице обстоятелства, въз основа на които да може да се направи основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), на първо място следва да се съобрази вида на извършваната от наследодателя на ответниците престъпна дейност. Същият е бил признат за виновен за това, че на 15.01.2001 г. в [населено място], като управител на [фирма], с цел да избегне плащане на данъчни задължения в големи размери – 5 000 лв., е затаил истина в данъчна декларация вх. № 124/15.07.2001 г., като е декларирал за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2001 г. извършването с личен труд на повече от един вид дейност – заложна къща и антикварен магазин, ползвайки неправомерно облекчението по чл. 33, ал. 2 от ЗОДФЛ, като е извършил един вид дейност – заложна къща – и неплатеното данъчно задължение в размер на 5 000 лв., заедно с дължимите лихви в размер на 1 206,21 лв., са внесени в бюджета – престъпление по чл. 255, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. По делото е установено и че първоначално предварителното производство е било образувано и по обвинение за престъпление по чл. 256 от НК – за това, че в качеството на собственик и управител на [фирма], за времето от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г. наследодателят на ответниците е водил счетоводство и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери. В хода на предварителното производство е установено, че не са налице данъчни задължения на [фирма], чието установяване е осуетено чрез водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание, поради което в заключителното постановление на прокурора е постановено делото да се изпрати с мнение за съд по отношение на обвинението по чл. 255, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и с мнение за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 256 от НК, като по последното обвинение не е внасян обвинителен акт в съда. Установено е и че още в хода на предварителното производство – на 05.11.2003 г. наследодателят на ответниците е внесъл в полза на бюджета неплатеното данъчно задължение от 5 000 лв., заедно с дължимите лихви в размер 1 206,21 лв. При така установените обстоятелства, въззивният съд е намерил, че престъпната дейност на проверяваното лице се е изразила и ограничила в това, за което наказателното производство е приключило с наказание по НК, а именно – невярното деклариране, с произтеклото от това неплащане на данъчно задължение в размер 5 000 лв. за времето до 05.11.2003 г. Тъй като размерът на „спестения” данък е елемент от престъпния състав („големи размери” – по чл. 255, ал. 1 и „особено големи размери” – по чл. 255, ал. 3 от НК), апелативният съд е приел, че преценката за извлечената облага от престъпната дейност е предопределена от фактите, установени в тази връзка в рамките наказателното производство. С оглед това, САС е приел, че резултатът от престъпната дейност на населедодателя на ответниците по смисъла на чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.) се състои единствено и само в реализирането на доход в размер 5 000 лв. от невнесен данък, дължим за 2001 г., като този резултат е отстранен на 05.11.2003 г. с внасянето на сумите 5 000 лв. (неплатеното данъчно задължение) и 1 206,21 лв. (дължимите лихви до 05.11.2003 г.). Прието е и че неговата дейност в периода 01.01.1998 г. – 31.12.2001 г. от гледна точка приложението на чл. 256 от НК е била предмет на проверка в рамките на предварителното производство, но данни за извършено престъпление в този период не са установени. Предвид това и като е отчел, че отнемането по ЗОПДИППД (отм.) е последица само от установена по надлежния ред престъпна дейност, въззивният съд е приел, че връзка между такава престъпна дейност и придобивания на имущество от проверяваното лице и съпругата му обосновано може да се предположи само за придобиванията в периода 01.01.2001 г. – 05.11.2003 г., в рамките на който период от време наследодателят на ответниците е реализирал облага от престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК и неправомерно е разполагал със средствата, внасянето на които в приход на бюджета е дължал, като след 05.11.2003 г. тази облага е преустановена с внасянето на данъка и лихвите върху него. Като са изложени съображения, че престъпленията се установяват само по определен ред и извършването им не може да се предполага, а от факта, че едно лице е извършило определено престъпление, не следва, нито е допустимо да се предполага, че преди или след това е осъществявало същата или друга престъпна дейност, апелативният съд е намерил, че няма основание в конкретния случай да приеме, че между придобиванията до 31.12.2000 г. и тези след 05.11.2003 г. – от една страна, и престъпната дейност на наследодателя на ответниците – от друга страна, може да се направи каквато и да е връзка. В тази връзка е изтъкнато и че за дейността си през всяка една от годините от 2001 г. насетне същият е подавал годишни данъчни декларации, като извън тази с вх. № 124/15.07.2001 г., декларираните от него обстоятелства и съответно – дейността му – не са били обект на наказателно преследване.
Въззивният съд е приел и че доколкото в периода 01.01.2001 г. – 05.11.2003 г. е установено извършването на престъпна дейност от наследодателя на ответниците, годна да генерира икономическа облага – от една страна, а от друга страна легално упражняваната от него дейност е била предоставяне на заеми посредством заложна къща, то може да се направи обосновано предположение, че средствата, спестени от невнасянето на данъци, са вложени в легалната дейност на наследодателя на ответниците, от която е било възможно да се реализира допълнителен приход посредством заплащането на лихви по заемите. Прието е и че това от своя страна прави логически обосновано предположението, че е налице връзка между облагата от престъпната дейност и придобиването на имущество през този период, доколкото по делото не е установен и друг законен източник на средства за съответното конкретно придобито имущество.
С горното апелативният съд е дал разрешение и на третия изведен в изложението на ответниците материалноправен въпрос (законен източник ли са, декларираните от едноличен търговец доходи от единствената дейност, с която той се занимава – заложна къща), което разрешение също е изцяло съобразено с указанията и разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение. Поради това и по отношение на този въпрос не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Вторият изведен в изложението на ответниците материалноправен въпрос в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на правния спор по делото. Това е така, защото постановката на този въпрос изхожда от наличието на фидуциарни сделки, сключени в кратък период от време, а в мотивите към обжалваното решение апелативният съд е приел, че в подкрепа на тази теза на ответниците по делото не са ангажирани никакви доказателства.
Въззивният съд е преценявал доказателствената стойност на заключенията на оценителните и икономическите експертизи по делото, респ. – кое от тези заключения да възприеме и кое не, като е съобразявал тяхната обоснованост и ги е съпоставял и обсъждал наред с останалите доказателства по делото, излагайки подробни съображения за тази своя преценка в мотивите към обжалваното решение. По този начин и процесуалноправният въпрос, изведен от страна на ответниците е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, израз на която е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. С оглед това, няма основание да се допуска касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и по този процесуалноправен въпрос.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй по изложените съображения не са налице наведените и от двете страни по делото, общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 494/18.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2240/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.