О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
София, 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3940 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. А. З., чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 140/28.02.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 10/2014 г.
Излага касационни доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Радомирски районен съд, е осъдил „Б. ТМ – Р.” – АД да заплати на Г. А. З. сумата 8 800 лв. – неплатено възнаграждение за периода месец юли 2011 г. – април 2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 1 694,03 лв., натрупана за периода 31.08.2011 г. – 09.09.2013 г., както и след тази дата в размер на законната лихва до окончателното издължаване. Отхвърлил иска по чл. 128, ал. 1 КТ до предявения размера от 18 800 лв., както и за лихвата до подаване на исковата молба до размера на 1 944,04 лв.
Съдът установил, че страните били в трудови правоотношения, както и неплащане на З. от работодателя на трудово възнаграждение през юли 2011 г. – април 2013 г., като съдът определил размера на дължимото, в рамките на потърсената съдебна защита, на 8 800 лв. Присъдил и обезщетение за забавено плащане в размер на натрупана върху главницата лихва, считано от забавата до окончателното издължаване, като за периода до подаване на исковата молба сумата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е определена на 1 694,03 лв.
В изложението към касационната жалба е поставен въпросът: трябва ли въззивният съд да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал.
Въпросът е принципно значим, но при тази обща формулировка не може да се прецени значението му за постановеното решение, както и дали разрешенията в цитираната от касатора съдебна практика е по идентични правни въпроси, при разрешаване на аналогични правни спорове, съответно действително ли е налице противоречие на възприетите становища. В случая дори в касационната жалба няма конкретни оплаквания: кои доказателства не са били обсъдени, кои доводи не са били взети предвид, поради което съдът, дори и по пътя на уточнението, не би могъл да извлече значимия за изхода на спора правен въпрос. Нещо повече, при подобни бланкетни оплаквания, дори ако касационната жалба бъде допусната до касационно обжалване, касационната инстанция няма възможност да се произнесе по касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. К. съд не е съд по фактите, а проверява правилността на въззивното решение само по конкретно посочените в жалбата доводи по чл. 281 ГПК, с някои изключения, които, безспорно, нямат отношение към настоящия казус.
В изложението на касатора, също така, се твърди, че въззивният съд не бил обсъдил с необходима задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства, подходил спрямо доказателствения материал избирателно, като не обсъдил всички доказателства; не обсъдил доводи и възражения, наведени в съдебно заседание и в писмената защита; незаконосъобразно е потвърдил първоинсатнционното решение, „което е незаконосъобразно и необосновано”.
Това съдържание на изложението по характера си е оплакване, също бланкетно, по чл. 281 ГПК и няма отношение към проверката по чл. 288 ГПК.
В изложението се съдържа още и следната обосновка: искът бил предявен за сума от 18 000 лв., за целия исков период, а съдът приел, че няма изменение на иска. Това, евентуално, е оплакване за неправилност на съдебния акт, но не и въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто трябва да съдържа изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, наред с обосновка за допълнителните критерии по някоя от хипотезите, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
И накрая, в изложението, също така, е посочено, че на осн. чл. 214 ГПК било поискано изменение в размера на лихвата за забава, но съдът и тази претенция уважил частично, приемайки произволно определена сума, без да се е съобразил със заключението на съдебно-икономическа експертиза. Отново няма повдигнат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и следва да бъде изяснено, че размерът на присъдената лихва за забава, натрупана до подаване на исковата молба се дължи за уважената главница от 8 800 лв. и няма как да е в размер на претендираната от ищеца сума, след като той търси лихва за забавено плащане на по-голяма по размер главница – от 18 800 лв.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 140/28.02.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 10/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: