2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
гр. София, 07.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3235 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И. срещу решение от 24.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 13997/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-119-142/06.06.2014 г. по гр. дело № 1402/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ с акт за прекратяване на трудов договор № 180/2013 г.; за възстановяването му на заеманата преди уволнението, длъжност „ел. заварчик 7 ч.” в сектор „Производство и монтаж казани” при ответното дружество; и за осъждане на последното да му заплати сумата 6 399.48 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 12.11.2013 г. – 12.05.2014 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните материалноправни въпроси: 1) кой орган в акционерното дружество е компетентен да вземе решение за съкращаване в щата; 2) кой е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените; 3) кога настъпва съкращаването на щата – с вземане на решение от компетентния орган за изменение на щатното разписание или с утвърждаване на щатното разписание, и в тази връзка – след вземане на решението за съкращаване в щата, необходимо ли е утвърждаването на щатно разписание, кой орган е компетентен да го утвърди и законосъобразно ли е уволнението поради съкращаване в щата на дружеството, извършено преди утвърждаването и влизането в сила на новото щатно разписание; 4) какви са предметът и обхватът на съдебната проверка за законосъобразност по критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ; подлежи ли на контрол за законосъобразност от страна на съда, размерът на конкретната оценка по предварително формулираните в съответствие с изискванията на закона критерии за квалификация и кой работи по-добре, както и начинът на поставяне на оценката по точкова система от комисията по подбора; следва ли квалификацията на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация, или може да се доказва със свидетелски показания, и следва ли доказателствената тежест за това да се носи от работодателя, при доказване с писмени доказателства; по какъв начин се установява нивото на изпълнение на възложената работа и трябва ли всички членове на комисията да имат лични впечатления за качествата на всеки оценяван работник.
Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие, както следва: първият въпрос – с решение № 265/28.09.2012 г. по гр. дело № 1456/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 56/13.02.2008 г. по гр. дело № 73/2007 г. на Варненския апелативен съд (ВАпС); вторият въпрос – с решение № 128/14.06.2013 г. по гр. дело № 996/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; третият въпрос – с решение № 128/14.06.2013 г. по гр. дело № 996/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 163/04.07.2012 г. по гр. дело № 1062/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 460/30.11.2012 г. по гр. дело № 1500/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 232/13.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и четвъртият въпрос – с тълкувателно решение (ТР) № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 82/09.07.2014 г. по гр. дело № 6678/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 81/05.04.2012 г. по гр. дело № 380/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 281/10.10.2014 г. по гр. дело № 3080/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение от 24.02.2015 г. по в. гр. дело № 17532/2014 г. на СГС, решение от 05.01.2015 г. по в. гр. дело № 1808/2014 г. на СГС, решение от 01.08.2014 г. по гр. дело № 576/2014 г. на СРС и решение от 24.07.2013 г. по гр. дело № 54812/2012 г. на СРС.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е разрешил първия материалноправен въпрос изведен от касатора, като е приел, че в случая съкращението на щата е направено от компетентен за това орган – съвета на директорите на ответното АД, който е взел решение за съкращението, обективирано в протокол № 154/04.11.2013 г. В тази връзка СГС е приел и че действието на изпълнителния директор по одобряване на поименно щатно разписание не е еднократно и то може да се извършва до изпълняване в пълен обем на решението на съвета на директорите.
Това разрешение не е в противоречие с никое от двете съдебни решения, посочени и представени от касатора във връзка с този правен въпрос. В решение № 265/28.09.2012 г. по гр. дело № 1456/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е споделена задължителната практика, вече формирана по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 8/02.03.2012 г. по гр. дело № 672/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а именно, – че възложеното на изпълнителния директор оперативно управление на дружеството включва и правомощието да определя числения състав на работниците и служителите; че промяната на щатното разписание не съставлява съществени организационни промени, изискващи решение на съвета на директорите, и че в този случай съветът дава право на изпълнителния директор да утвърждава вътрешни актове на дружеството, включително длъжностно щатно разписание. Тази задължителна практика на ВКС не изключва разрешението, възприето в обжалваното въззивно решение – дори когато съветът на директорите е възложил (делегирал) на изпълнителния директор да извършва съкращаване на щата на дружеството – в рамките на оперативното управление на същото (чл. 244, ал. 4 от ТЗ), съветът на директорите не изгубва това правомощие – в рамките на общата си компетентност да управлява дружеството (чл. 244, ал. 1 от ТЗ). В решение № 56/13.02.2008 г. по гр. дело № 73/2007 г. на ВАпС също е прието, че решението за съкращаване на щата е от компетентността на съвета на директорите, т.е. – няма каквото и да било противоречие с обжалваното въззивно решение по настоящото дело.
Вторият и третият материалноправни въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, също са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие със задължителна практика на ВКС, включително – посочената от касатора такава.
В обжалваното въззивно решение СГС е приел за установено, че в протокол № 154/04.11.2013 г. са обективирани следните решения на съвета на директорите на ответното дружество: за редуциране числеността на персонала, с оглед финансовото състояние и резултатите на дружеството към 31.10.2013 г.; одобрено е ново щатно разписание от 04.11.2013 г.; взето е решение за промени в щатното разписание, като са съкратени 26 щатни бройки, включително 4 щатни бройки за длъжността „ел. заварчик” в сектор „Производство и монтаж казани”. При така установеното, въззивният съд е приел, че уволнението на жалбоподателя-ищец е извършено на 12.11.2013 г., т.е. – след утвърденото щатно разписание от 04.11.2013 г. Във връзка с доводите във въззивната жалба на касатора, градският съд е обсъдил и последващото поименно щатно разписание, утвърдено от изпълнителния директор на 19.11.2013 г., по повод на което е приел и вече посоченото по-горе, – че действието на изпълнителния директор по одобряване на поименно щатно разписание не е еднократно и то може да се извършва до изпълняване в пълен обем на решението на съвета на директорите.
Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с посочените от жалбоподателя, решение № 163/04.07.2012 г. по гр. дело № 1062/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 460/30.11.2012 г. по гр. дело № 1500/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка (длъжност), чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции (длъжности), с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата.
Изводите на въззивния съд са в съответствие и с посоченото от касатора, решение № 128/14.06.2013 г. по гр. дело № 996/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и с решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и/или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените; този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните.
Изводите на въззивния съд по втория и третия въпрос са в съответствие и с по-новите – решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 329/04.11.2014 г. по гр. дело № 108/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където в доразвитие на практиката по чл. 290 от ГПК по тези въпроси е прието следното: Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 от КТ или провеждане на подбор по чл. 329 от КТ), работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. Заповедта (актът) на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди извършване на уволнението, работодателят е волеизявил съкращаване на щата, с което фактът на извършено съкращаване е доказан. Дали въз основа на решението на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата, е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, извършено след валидно решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган.
В последното посочено от жалбоподателя в тази връзка, решение № 232/13.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 от КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ във всички случаи е в тежест на работника или служителя. Това решение на ВКС няма пряко отношение към разглежданите въпроси, изведени от касатора, като обжалваното въззивно решение не е в противоречие и с него.
За да достигне до извода, че и подборът, извършен от страна на ответника-работодател, е законосъобразен, въззивният съд е приел следното в мотивите към обжалваното решение: Въз основа на писмените доказателства по делото е приел за установено, че назначената комисия по подбора е извършила преценка на работата и квалификацията на всеки един от работниците, заемащи същата или сходна длъжност, като подборът е извършен между 49 работника, заемащи длъжността „ел. заварчик” във всички дирекции, поради сходство в трудовите функции на тези длъжности. СГС е установил и че е извършена оценка на всеки работник съобразно конкретно посочени критерии, съответстващи на критериите по чл. 329 от КТ, като отделно за всеки работник е посочена оценката по утвърдената скала по всеки един от прилаганите критерии, формиращи общата оценка, както и получената крайна оценка, въз основа на което комисията е предложила да бъдат прекратени трудовите договори с шестима работника, единият от които – касаторът-ищец. Въз основа показанията на свидетеля Щ. – участник в комисията и директор на дирекцията, в която е работил ищецът, въззивният съд е приел за установено и че комисията, в чиито състав са участвали всички директори на предприятието, се е запознала с данните от трудовите досиета на всеки от работниците, участващи в подбора, и е извършила същия, като е отдала приоритет на нивото на изпълнение на възложената работа. Съдът е приел и че свидетелят има дългогодишни преки и непосредствени впечатления от работата на жалбоподателя и недостатъчно доброто ниво на изпълнението й от него, както и че това е мотивирало комисията да го предложи за уволнение. В тази връзка въззивният съд е изложил и съображения, че нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи, както и че икономическите критерии по чл. 329 от КТ трябва да са налице кумулативно, за да е законосъобразен подборът. Съдът е приел, че в конкретния случай тази преценка е направена въз основа впечатленията на всички ръководители в предприятието от работата на оценяваните лица, а не само предвид впечатленията на свидетеля, каквото е било твърдението в жалбата на ищеца. Съдът е установил и че при извършената съпоставка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата от страна на ищеца, с тези на останалите лица, заемащи същата или сходна длъжност, той е получил една от най-ниските оценки и поради това е предложен за уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че с горните мотиви към обжалваното решение въззивният съд е разрешил четвъртият правен въпрос по приложението на чл. 329 от КТ (респ. подвъпросите, от които той се състои), също в съответствие със задължителната практика на ВКС, сочена от жалбоподателя. Съобразени са задължителните указания и подробните разяснения, дадени с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС; не е налице противоречие и с приетото в решение № 82/09.07.2014 г. по гр. дело № 6678/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 81/05.04.2012 г. по гр. дело № 380/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 281/10.10.2014 г. по гр. дело № 3080/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Жалбоподателят не е посочил и представил данни и доказателства, представените от него (в преписи) първоинстанционни и въззивни решения на СРС и СГС да са влезли в сила, поради което не може да се приеме, че те са годни да формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 24.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 13997/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.