2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 18 септември 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2961 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Х. Г. и Й. С. Г., в качеството ? на майка и представител по закон на малолетната Г. Н. С., срещу определение № 94/04.04.2018 г., допълнено в частта за разноските с определение № 264/27.07.2018 г., постановени по гр. дело № 1249/2018 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1692/21.12.2016 г. по възз. гр. дело № 2796/2016 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя С. Г. срещу Н. С. за издаване на основание чл. 8 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на заповед за незабавна защита на малолетната Г. С..
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС.
В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че в него неправилно било прието, че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация. В частната жалба се излагат и доводи за неправилност на влязлото в сила решение на ПОС и за основателност на молбата, която е отхвърлена с него, но тези съображения на жалбоподателите нямат отношение към законосъобразността на обжалваното определение № 94/04.04.2018 г., поради което не следва да се обсъждат в настоящото частно производство.
Ответникът по частната жалба Н. П. С. в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В правната доктрина и в съдебната практика (включително задължителната такава на ВКС – т. 22 от тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 159/15.03.2010 г. по гр. дело № 1654/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 53/23.02.2017 г. по гр. дело № 2760/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 417/13.11.2017 г. по ч. гр. дело № 4325/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и пр.) никога не е имало съмнения и колебания, че производството за постановяване на мерки по ЗЗДН не е исково производство, а е такова по спорна съдебна администрация. В рамките на това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а то има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност (а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство) на правнорелевантните факти. Поради това, влезлите в сила съдебни актове (решение, заповед) по ЗЗДН не подлежат на отмяна по реда гл. 24 от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново производство по реда на ЗЗДН. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е преодоляна противоречивата практика на ВКС по въпроса, подлежат ли на отмяна по реда на гл. 24 от ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация. Жалбоподателите неоснователно се позовават на решение № 25/03.02.2015 г. по гр. дело № 3942/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, тъй като то е постановено по реда на гл. 24 от ГПК, преди уеднаквяването по посочения задължителен начин на практиката на ВКС по този въпрос; но и в това решение на ВКС не е прието, че производството по ЗЗДН не е такова по спорна съдебна администрация, каквато е тезата, неоснователно поддържана в частната жалба.
От изложеното следва, че като е приел в обжалваното определение № 94/04.04.2018 г., че подадената от жалбоподателите молба за отмяна по реда на гл. 24 от ГПК на влязлото в сила решение на ПОС, постановено в производство по ЗЗДН, е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт – съобразен с процесуалния закон и със задължителната практика на ВКС по приложението му, поради което същото следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му по настоящото частно производство, а именно – сумата 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94/04.04.2018 г., допълнено в частта за разноските с определение № 264/27.07.2018 г., постановени по гр. дело № 1249/2018 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА С. Х. Г. и Й. С. Г., в качеството ? на представител по закон на Г. Н. С., да заплатят на Н. П. С. сумата 100 лв. (сто лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: