2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
гр. София, 16.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2078 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. И. и И. Я. И. срещу решение № 222/10.12.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 427/2014 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № 304/11.07.2014 г. по гр. дело № 318/2014 г. на Видинския районен съд и е уважен, предявеният от Г. С. В. срещу жалбоподателите, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като са осъдени жалбоподателите-ответници да заплатят на ищеца сумата 13 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, платена от ищеца на отпаднало основание по сключен между страните предварителен договор от 15.12.2008 г.; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата (предвид и допълнението към нея) се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран материалноправният въпрос – без да е налице разваляне поради неизпълнение, унищожаване или настъпване на прекратително условие по отношение на един двустранен договор, какъвто и да е той, основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на част от платеното по него не е приложимо. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и в тази връзка сочат: ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 161/2013 г. по гр. дело № 564/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 138/07.10.2009 г. по търг. дело № 375/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 514/18.06.2010 г. по гр. дело № 1758/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 203/30.01.2012 г. по търг. дело № 116/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 265/15.12.2014 г. по гр. дело № 1161/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. С. В. в отговора си излага становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да уважи предявения по делото иск, въззивният съд, след обсъждане на събраните доказателства, е приел за установено, че сключеният между страните предварителен договор за продажба на жилищен имот от 15.12.2008 г., изцяло не е изпълнен от страна на касаторите-ответници – продавачи и инвеститори по него, както в уговорения срок – месец декември 2009 г., така и към „настоящия” момент (приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция). Окръжният съд е приел и че изпълнението на договора вече е станало невъзможно, тъй като издаденото строително разрешение не е осъществено в законоустановения срок – не са извършени никакви строителни работи – и е изгубило действието си. С оглед на това, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и че договорът е развален с волеизявлението на ищеца, съдържащо се в нотариалната му покана до жалбоподателите-ответници. Въззивният съд е приел и че по договора липсва задължение на ищеца-купувач да финансира строителството, поради което е намерил за неоснователни възраженията на ответниците, че строителството не е осъществено поради невнасяне на всички вноски от страна на ищеца. По тези съображения, окръжният съд е достигнал до крайния си извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да се уважи, тъй като претендираната с него процесна сума, платена от ищеца по предварителния договор, му се дължи на отпаднало основание поради прекратяването (развалянето) на договора.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, материалноправният въпрос, формулиран в изложението на касаторите, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на правния спор по делото, поради което не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Унищожаване или настъпване на прекратително условие, каквито са включени в съдържанието на въпроса, изобщо не са обсъждани от съда, тъй като по никакъв начин не са били въвеждани в предмета на правния спор между страните.
Въззивният съд категорично е приел по делото, че процесният договор е развален от ищеца, поради неизпълнението му от страна на касаторите-ответници – в хипотезата на чл. 87, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, поради което е достигнал и до крайния си извод, че платената по договора процесна сума от ищеца, му се дължи обратно от тях на отпаднало основание. Постановката на материалноправния въпрос, формулиран от жалбоподателите, изхожда от напълно противоположната хипотеза – че основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на платеното по договора не е приложимо, когато същият не е развален поради неизпълнение. Такава хипотеза не е установена по делото от окръжния съд и той не я е обсъждал, поради което и тази част от изведения от касаторите въпрос, не е обуславяща правните му изводи в обжалваното решение и е без значение за изхода на спора. В тази връзка следва да се отбележи и че несъгласието на жалбоподателите с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационното обжалване, както нееднократно е разяснявано в актове на ВКС (в този смисъл – също мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Отделно от горното, изводите на въззивния съд в мотивите към обжалваното решение са в пълно съответствие, както със задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ППВС № 1/28.05.1979 г., така и с приетото в посоченото от касаторите, решение № 138/07.10.2009 г. по търг. дело № 375/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС; останалите посочени от тях решения на ВКС нямат отношение към приетото в обжалваното решение по спора по настоящото дело.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателите основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателите-ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 380 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 222/10.12.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 427/2014 г. на Видинския окръжен съд;
ОСЪЖДА В. Б. И. и И. Я. И. да заплатят на Г. С. В. сумата 1 380 лв. (хиляда триста и осемдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.