2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 15.07. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 482 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молби с вх. №№ 4273/08.05.2014 г. и 4283/08.05.2014 г. жалбоподателите-ищци по делото А. Д. Т. и С. Л. Т. молят съда да измени постановеното по делото определение № 1249/22.11.2012 г. в частта му за разноските, като намали, поради прекомерност, присъдените такива от по 3 000 лв. в полза на всеки един от ответниците С. Д. К., Г. И. С. и П. З. Ф.-С. за заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение, до минималния размер на същото, а именно – до сумите от по 1 000 лв.
Двете молби са подадени първоначално по частно гр. дело № 1144/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като с разпореждане от 09.05.2014 г. са изпратени – по компетентност – за разглеждане по настоящото дело от настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. В молбата с вх. № 4273/08.05.2014 г. се изтъква, че това искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за намаляване на посочените разноски поради прекомерност, е направено още с частната жалба, по която е образувано частно гр. дело № 1144/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Тази частна жалба с вх. № 7847/14.12.2012 г. действително съдържа твърдения и искане за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на тримата посочени ответници, както с решенията на първата и въззивната инстанции по делото, така и с постановеното по настоящото дело определение № 1249/22.11.2012 г., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по делото. С оглед на това следва да се приеме, че искането по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК за изменение на определение № 1249/22.11.2012 г. в частта му за разноските, компетентен да са произнесе по което е настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС (поради което и съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не се е произнесъл по него със своето определение № 754/28.11.2013 г., постановено по частно гр. дело № 1144/2013 г.), е направено още с тази частна жалба, която е подадена на 14.12.2012 г., т.е. – в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Самото искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е направено своевременно. Ответниците С. Д. К., Г. И. С. и П. З. Ф.-С. са направили своите искания за присъждането на направените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и са представили доказателства за тях с отговорите си на касационната жалба, преписи от които отговори и от приложенията им не се връчват на молителите-жалбоподатели, поради което последните не биха могли да направят искането си за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението № 1249/22.11.2012 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване (респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени тези разноски. Тъй като молителите не искат присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо те да са представили списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на искането им по чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира това искане за процесуално допустимо.
Ответниците С. Д. К., Г. И. С. и П. З. Ф.-С. в отговорите си на частната жалба с вх. № 7847/14.12.2012 г. излагат становище и съображения за неоснователност на това искане, като същите не са подали отговори на молбите с вх. №№ 4273/08.05.2014 г. и 4283/08.05.2014 г. в срока за това, изтекъл на 25.06.2014 г.
Разгледано по същество, искането е частично основателно, по следните съображения:
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Относно производството пред инстанциите по същество, това е установено в мотивите към влязлото в сила определение № 754/28.11.2013 г., постановено между страните по частно гр. дело № 1144/2013 г. ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието и че на тримата ответници се дължат разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., предвид и задължителните указания, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Същото се отнася и за касационното производство по делото, приключило с постановяването по реда на чл. 288 от ГПК на определението № 1249/22.11.2012 г., чието изменение – в частта за разноските, се иска. В касационното производство всеки от посочените трима ответници е подал отделен отговор на касационната жалба, но – чрез общия им процесуален пълномощник по делото адв. Д. К., като и трите отговора са с напълно идентично съдържание, в което се излагат единствено съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване (но не и съображения по оспорване по същество на самата касационна жалба). С оглед на това и настоящият съдебен състав намира, че при направеното от молителите възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на тези трима ответници се дължат разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М.. Предвид материалния интерес – общата цена от 32 331.06 лв. на отхвърлените по делото искове на молителите (искът за нищожност е с цена 320.11 лв., а искът за изкупуване – с цена 32 010.95 лв.) и предвид датата 07.03.2012 г. на плащането на адвокатските възнаграждения от по 3 000 лв. от всеки от тримата ответници на адв. Д. К., съгласно договорите за правна защита и съдействие от същата дата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М. (в редакцията й след изменението, обн. в ДВ бр. 2/09.01.2009 г., и преди изменението, обн. в ДВ бр. 28/28.03.2014 г.), съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото възлиза на 1 096.62 лв.
От гореизложеното следва, че присъдените с определението № 1249/22.11.2012 г. по настоящото дело, в полза на всеки от тримата ответници разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер от по 3 000 лв., са прекомерни, поради което те следва да бъдат намалени до посочения минимален размер от по 1 096.62 лв.
В останалата му част – за намаляване на тези разноски до сумите от по 1 000 лв., искането на молителите е неоснователно.
Неоснователно е и искането на молителите за спиране изпълнението на влязлото в сила определение № 1249/22.11.2012 г. в частта му относно разноските. Законът не установява основание и не предвижда процесуален ред за спиране изпълнението на влезли в сила съдебни актове в частта им относно разноските, в случаите, когато е подадена молба за изменението им по реда на чл. 248 от ГПК.
Неоснователно е и искането на молителите за присъждане на разноските, направени в рамките на настоящото производство по чл. 248 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат съобразно крайния изход на правни спор по същото. В случая предявените по делото искове на молителите са отхвърлени изцяло, поради което на тях разноски по делото не им се следват; такива се следват единствено на ответниците, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен, акцесорен характер, поради което разпределянето на тежестта на разноските, направени за това производство, зависи не от основателността на молбата (искането) за изменение или допълване на съответния съдебен акт в частта му за разноските, а – както вече беше посочено – от крайния изход на правния спор по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 1249/22.11.2012 г., постановеното по гр. дело № 482/2012 г. по описа на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, – в частта му за разноските, с която А. Д. Т. и С. Л. Т. са осъдени да заплатят на на С. Д. К., Г. И. С. и П. З. Ф.-С. сумата от по 3 000 лв. – на всеки един от тях, КАТО
НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, от по 3 000 лв. на по 1 096.62 лв. (хиляда деветдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) – за всеки един от тримата;
ОТХВЪРЛЯ исканията на А. Д. Т. и С. Л. Т. в останалата им част – за намаляване на горните разноски до сумите от по 1 000 лв., за спиране изпълнението на постановеното по делото определение № 1249/22.11.2012 г. в частта му за разноските и за присъждане на разноските, направени за настоящото производство по чл. 248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.