2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София, 31.05. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1562 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Св.Св. К. и М.” – [населено място] срещу решение № 1851/18.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3002/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 2330/31.05.2013 г. по гр. дело № 16587/2012 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от Д. И. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено с предизвестие изх. № КО-07-596-81/31.08.2012 г. и заповед № 1195/05.09.2012 г. на директора на училището-касатор, с които трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 17.09.2012 г.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – музика” при училището-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 5 036.88 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното й уволнение през периода 17.09.2012 г. – 17.03.2013 г., ведно със законната лихва от 18.10.2012 г. до окончателното й плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса: 1) има ли право директорът на училище да прекрати трудовия договор с учител, поради намаляване обема на работа, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, след като е намален броят на учениците и броят на паралелките за съответната календарна година; 2) допустимо ли е на две основания да бъде прекратен трудовият договор и длъжен ли е съдът да изложи мотиви и по двете основания – намаляване обема на работа и съкращаване в щата; и 3) относно извършването на подбор съобразно изискванията на чл. 329 от КТ – допустима ли е проверка за законосъобразност по отношение на първия критерий – квалификация на подбираните служители, както и преценка по критерии, които не са свързани с пряката служебна дейност. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. И. К., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските, направени по делото за касационната съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е препратил, съгласно чл. 272 от ГПК, изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, като с това ги е направил свои мотиви – такива към въззивното решение. По този начин окръжният съд е възприел становището на районния съд, че в случая са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, посочени в предизвестието и в заповедта за уволнение на ищцата, а именно – че по делото е установено намаляване обема на работа, което е прието и за безспорно между страните, както и че е извършено съкращаване на щата вследствие намаления обем на работата, каквато е и тезата на жалбоподателя-ответник по делото. За да уважат предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, и двете съдебни инстанции по делото са намерили за основателни единствено доводите на ищцата за незаконосъобразно извършен подбор по чл. 329 от КТ, но не и доводите й, че не е налице реално съкращаване на щата.
От горното следва, че първите два изведени от касатора правни въпроса, свързани с основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 от КТ, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение – за уважаването на предявените по делото искове, респ. – тези два правни въпроса са и без значение за изхода на правния спор по делото, поради което и не представляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Третият правен въпрос – относно извършването на подбор съобразно изискванията на чл. 329 от КТ, несъмнено в случая съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По отношение на него, обаче, не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да достигне до извода за незаконосъобразност на извършения подбор, въззивният съд – чрез препращането към подробните мотиви на първоинстанционния съд и чрез излагането на свои собствени мотиви, е приел следното: Частично е съобразен от страна на работодателя първият критерий по чл. 329 от КТ – правилно са отразени в протокола за подбор единствено образованието и придобитата квалификационна степен на всеки учител. Съдът е намерил, че при допълнителните квалификации, обаче, критерият на работодателя е бил произволен – определени, представени от участниците в подбора документи, са били признати, без да имат връзка със специалността, а на други учители не са признати; не е въведен ясен критерий какви следва да са тези допълнителни квалификации – за определени курсове, нямащи общо с преподаването на музика, са давани точки на едни учители, а на други учители, включително – на ищцата, не са давани; конкретно – на ищцата не е отчетена правоспособност за преподаване на пиано като втора квалификация, докато такава е отчетена на друг учител по музика. Прието е, че тук работодателят е подходил субективно, като не е спазил собствените си критерии. Установено е и че е бил въведен критерий „класен ръководител”, за който съдът е приел, че няма общо с преподаването на музика и че това, дали един учител е бил или не класен ръководител, не е показател за неговите знания, умения и ниво на изпълнение на работата. Като неясен, напълно несъобразен с изискванията на чл. 329 от КТ и като нееднакво прилаган, съдът е намерил въведения от работодателя критерий „работа в полза на училището и ниво на изпълнение на работата”. Прието е, че не е оценявано нивото на изпълнение на работата на никой от учителите; не са били вземани предвид и не са представени оценъчни карти; била е оценена единствено дейността в полза на училището, за която не е въведен единен критерий, като са давани точки на учители за дейности, които влизат в служебните им задължения, а на други – не са давани, именно поради това, че извършеното е част от задълженията им. В тази връзка е установено, че на ищцата не са дадени точки за подготовка на ученик за концерт, с аргумент, че не е взела лично участие в концерта, а същевременно са дадени точки за участие в концерти на ученици с учители по специалните музикални предмети, което е част от задълженията им; установено е и че са дадени точки на учител за боядисване на кабинет, което няма общо с преподаването на музика, а на ищцата са отнети точки за издаване на диск, поради това, че логото му е сходно с това на училището, като същевременно на другите учители, издали дискове, са дадени точки за това. Прието е и че посочените нарушения водят на извод за нееднакъв подход към участниците в подбора, както и че това е довело до по-ниския брой точки на учителите, трудовото правоотношение с които е прекратено.
С тези мотиви към обжалваното решение (предвид и препращането съгласно чл. 272 от ГПК), въззивният съд е разрешил въпросите, свързани с със законосъобразността на извършения подбор, и конкретно – третият изведен от касатора правен въпрос, не в противоречие, а в пълно съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последвалата го обилна практика на ВКС по тези въпроси, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В нея се приема, че преценката на работодателя при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ – притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо право на работодателя може да се упражнява по същия единствено възможен начин – в границите установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на работата). Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати. Затова осъществяването й трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Именно такава преценка за законосъобразност е извършена и в случая от съда, като с това той е разрешил третия формулиран от страна на касатора правен въпрос в съответствие, както с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, така и с формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, и претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1851/18.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3002/2013 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА СОУ „Св.Св. К. и М.” – [населено място] да заплати на Д. И.К. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.