3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 17.09.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3173 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 273 от 27.06.2018 г. на състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 48213 от 04.04.2018 г. и производството по ч. гр. д. № 2092/2018 г. е прекратено.
Срещу това определение е постъпила частна жалба вх. № 6669 от 31.08.2018 г. от Й. Х. П. от [населено място], съдържаща оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответницата Г. П. Л.-П. от [населено място] счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С частна касационна жалба вх. № 48213 от 04.04.2018 г., въз основа на която е образувано ч. гр. д. № 2092/2018 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, Й. Х. П. е обжалвал въззивно определение № 6637 от 21.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3693/2018 г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт е отменено решение № 207277 от 04.09.2017 г. по гр. д. № 3958/2016 г. на Софийски районен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявеният от Г. П. Л.-П. иск по чл. 56 СК за възлагане ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], Великобритания, поради липса на международна компетентност на българския съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение № 273 от 27.06.2018 г. на състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд частна касационна жалба вх. № 48213 от 04.04.2018 г. е оставена без разглеждане. Прието е, че определението на Софийски градски съд не попада в кръга на актовете, подлежащи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както и че жалбата е недопустима и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В настоящия случай е налице хипотеза извън приложното поле на цитираната разпоредба, тъй като въззивният съд е отменил прекратително определение на Софийски районен съд и е върнал делото за разглеждане на предявения иск.
Въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК – постановено е по дело с предмет претенция по чл. 56 СК, изключена от касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Д., че чл. 28 КМЧП дерогира изискванията на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК са неоснователни. Член 28 КМЧП, уреждащ възможността за касационно обжалване на определенията по международната компетентност на българските съдилища, не изключва предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Уреденото в чл. 3, ал. 1 КМЧП приложно поле на закона не засяга уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, поради което нормата на чл. 28 КМЧП не изключва разпоредбите на по-късно приетия ГПК. В този смисъл и константната практика на Върховния касационен съд – определение № 113 от 08.03.2018 г. по ч. гр. д. № 842/2018 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 108 от 07.03.2018 г. по ч. гр. д. 409/2018 г. на ВКС, III г.о.; определение № 81 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 411/2018г. на ВКС, III г.о.; определение № 80 от 19. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 479/2018 г. на ВКС, IV г.о., и др.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл за първи път по въпроса относно международната компетентност по предявения иск, а е упражнил въззивен контрол по правилността на първоинстанционното решение в частта му относно международна компетентност по иска по чл. 56 СК, която част има характера на определение.
По тези съображения, обжалваното определение на състава на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273 от 27.06.2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 48213 от 04.04.2018 г. и е прекратено производството по ч. гр. д. № 2092/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: