2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 07.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 270 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. Л. срещу определение № 37/27.02.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 44/2012 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), с което е потвърдено определение № 1108/11.11.2011 г., постановено по гр. дело № 325/2011 г. на Русенския окръжен съд. С последното е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по предявен от частния жалбоподател – взискател по изп. дело № 832/2009 г. на ЧСИ И. Х., срещу длъжника А. С. Й. и присъединения взискател Х. С. К., отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК – за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че не съществува вземането на Х. С. К. към А. С. Й. по присъединеното изп. дело № 1240/2010 г. на същия ЧСИ, образувано въз основа изпълнителен лист по гр. дело № 6147/2010 г. на Русенския районен съд, по запис на заповед и издадена въз основа на него заповед за незабавно изпълнение, в размер 87 200 лв., ведно със законна лихва от 05.08.2010 г. в размер 4 460.27 лв. и с разноски.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците Х. С. К. и А. С. Й., в отговорите си излагат становища и съображения, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В представеното от страна на частния жалбоподател изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният процесуалноправен (неточно сочен като материалноправен) въпрос: дали началният момент на едномесечния срок за предявяването на иск по чл. 464 от ГПК тече от първото разпределение на суми, извършено от съдебния изпълнител, или искът може да се предяви и в едномесечен срок от следващо такова разпределение. Като допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят сочи тези по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че изведеният от него процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи): определение № 256/28.10.2008 г. по ч. търг. дело № 246/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 601/30.12.2008 г. по гр. дело № 2023/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС и определение № 107/21.04.2008 г. по в. ч. гр. д. № 215/2008 г. на ВтАС.
Посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд в обжалваното определение, в мотивите към което е прието, че възможността за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК е еднократна, и след като в рамките на едномесечния срок от извършеното от съдебния изпълнител първо разпределение от 10.09.2010 г. жалбоподателят не е упражнил правото си да оспори вземането на присъединилия се взискател К. и не е предявил такъв отрицателен установителен иск, то е било преклудирано правото му да направи това в по-късан момент – в едномесечен срок от второто разпределение от 02.02.2011 г., извършено от съдебния изпълнител след извършена втора публична продан. При това положение, посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са налице обаче, сочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на възивния съд.
И с двете посочени и представени от жалбоподателя определения на ВКС (определение № 256/28.10.2008 г. по ч. търг. дело № 246/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС и определение № 601/30.12.2008 г. по гр. дело № 2023/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС), които са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационно обжалване не е допуснато. Поради това, с тези две определения ВКС не е разрешил процесуалноправните въпроси, изведени от жалбоподателите по тези две частни производства, като тези въпроси са и различни от процесуалноправния въпрос, поставен от жалбоподателя по настоящото дело. С оглед на това, не е налице противоречие – нито по смисъла на т. 1, нито по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, между тези две определения на ВКС и обжалваното по настоящото дело определение на апелативния съд – при разрешаване на процесуалноправния въпрос, изведен от жалбоподателя по настоящото дело (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предвид и тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС).
Основателен е и доводът в отговора на ответника Х. С. К., че посоченото и представено от жалбоподателя, определение № 107/21.04.2008 г. по в. ч. гр. д. № 215/2008 г. на ВтАС е отменено с посоченото и представено от този ответник, определение № 159/31.03.2009 г. по ч. гр. дело № 1930/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Противоречива практика на съдилищата по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК не е налице, когато соченият и представен в тази връзка от жалбоподателя съдебен акт не е влязъл в сила, а е отменен от горестоящата съдебна инстанция (в този смисъл – също т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предвид и тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС).
С посоченото и представено от ответника К., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение № 159/31.03.2009 г. по ч. гр. дело № 1930/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС е дадено разрешение на процесуалноправен въпрос (относно началния момент, от който възниква правният интерес за взискателя да предяви отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК, с който да оспори вземането на друг присъединен взискател срещу същия длъжник; като е прието, че този правен интерес възниква още от момента на присъединяването на новия взискател, а не едва от момента на разпределението, поради което искът може да се предяви и преди да е извършено разпределението, като считано от последното тече краен срок за предявяването на иска), който също е различен от процесуалноправния въпрос, изведен от жалбоподателя по настоящото дело. Поради това, последният не е разрешен от въззивния съд в противоречие, по смисъла на т. 1 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, и с това определение на ВКС.
Не е налице такова противоречие, по смисъла на т. 1 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, и между обжалваното въззивно определение и определение № 756/22.12.2011 г. по ч. гр. дело № 614/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, също постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В последното – по процесуалноправния въпрос за правното значение на визирания в разпоредбата на чл. 464, ал. 1 от ГПК едномесечен срок по отношение допустимостта на иска за оспорване на вземането на присъединен кредитор, е прието разрешението, че исковата защита е допустима, и независимо – и извън този едномесечен срок, но както следва: когато срокът е спазен, е допустим установителен иск (какъвто отрицателен установителен иск е предявен и в случая от жалбоподателя, но след едномесечния срок), а когато срокът не е спазен, защитата следва да се проведе чрез осъдителен иск (какъвто в случая жалбоподателят не е предявил).
С оглед гореизложеното, – тъй като в случая не са налице сочените от частния жалбоподател, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, то същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 37/27.02.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 44/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.