О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
гр. София, 08.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3276 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 194 от 23.05.2017 г. по в. гр. д. № 361 по описа за 2017 г. на Великотърновски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от П. Е. П. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор № 29 от 01.09.2005 г. ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „специалист митническо обслужване“ по срочен трудов договор. Трудовото правоотношение е било трансформирано в безсрочно с допълнително споразумение № 20 от 28.02.2008 г. С ново допълнително споразумение № 32 от 08.06.2015 г. към основния трудов договор, страните са постигнали съгласие за изменение на длъжността, заемана от ищцата – от „специалист митническо обслужване“ ищцата е преминала на длъжност „началник отдел „Снабдяване и пласмент“ със съответното за длъжността трудово възнаграждение. В споразумението страните са постигнали съгласие измененията да действат за срок до завръщане на титуляря на длъжността „началник отдел „Снабдяване и пласмент“ от ползвания отпуск по майчинство, след което ищцата да продължи работа на длъжността „специалист митническо обслужване“. Със заповед № 26 от 09.06.2016 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ поради завръщане на замествания служител на работа. При така установените факти е прието, че с изтичане на срока по допълнителното споразумение, с което страните са се съгласили на промяна в заеманата от ищцата длъжност за определен срок, трудовото правоотношение се е трансформирало отново в безсрочно за заеманата преди споразумението длъжност. Работодателят не е имал правото да прекрати трудовия договор, сключен за неопределено време, на посоченото в заповедта основание по чл. 325, ал.1, т. 5 КТ, поради което уволнението е извършено в нарушение на закона. Въз основа на така формираният извод, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – отменил е извършеното със заповед № 26 от 09.06.2016 г. на Изпълнителния директор на [фирма] уволнение, а с оглед обусловения му характер е уважил като основателен и обективно съединения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6918 лева. Съдът е отхвърлил като неоснователен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел „Снабдяване и пласмент“ . Приел е, че с изтичане на уговорения в допълнителното споразумение срок, след завръщане на работа на замествания служител, трудовото правоотношение между страните е продължило да съществува за длъжността „специалист митническо обслужване“, поради което претенцията за възстановяване на заеманата временно по-висока длъжност е неоснователна.
В частта му, с която предявеният от П. Е. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ е отхвърлен като неоснователен, решението е влязло в сила при условията на чл. 296, т.2 ГПК.
Касационната жалба против решението на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба и да основе решение си на тези факти и обстоятелства и валидна ли е клауза, с която е уговорено възстановяване на трудовото правоотношение за неопределен срок, след като страните по трудовия договор са се съгласили за трансформирането му в срочен. Приложени са решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 92 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. Е. П. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира следното:
Въпросът допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба и да основе своето решение на тези факти и обстоятелства е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са и посочените от касатора решения, съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати трудовия договор, без те да са посочени от ищеца в исковата молба. В съответствие с така установената практика, съдът е основал решението си в рамките на въведените от ищцата факти и доводи за незаконност на уволнението. С исковата молба ищцата е заявила довод, че според т. 5 от допълнително споразумение № 32 от 08.06.2015 г., след завръщане на работа на титуляра за длъжността от която е уволнена, тя е следвало да продължи да заема длъжността „специалист митническо обслужване“, т.е. длъжността, която е заемала преди сключване на това допълнително споразумение. Съдът се е произнесъл по така заявения довод, основавайки решението си в рамките на твърдените от страните факти и представените за установяването им доказателства – формирал е изводите си за незаконност на уволнението въз основа на приетото по делото допълнително споразумение, уреждащо характера на съществуващото между страните трудовото правоотношение.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът валидна ли е клауза, с която е уговорено възстановяване на трудовото правоотношение за неопределен срок, след като страните по трудовия договор са се съгласили за трансформирането му в срочен. Съгласно установената съдебна практика, принципът на договорната свобода в гражданското право позволява на страните свободно да определят съдържанието на договора, като уговарят права и задължения извън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора; договорната свобода е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави; уредбата на трудовите правоотношения не дерогира този принцип, като в трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително и чрез забраната по чл. 66, ал. 2 КТ за уговаряне на условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор – в този смисъл решение № 505 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ІV г.о. ВКС. В съответствие с така установената практика и чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е тълкувал действителната воля да страните, постигната в сключеното допълнително споразумение от 08.06.2015 г., която е била ищцата да замества титуляра за определена длъжност до завръщането му от работа, след което да продължи да изпълнява длъжността, която е заемала преди заместването. Така постигнатата уговорка не е в противоречие със закона, нито го заобикаля – в чл. 259 КТ е предвидена възможност служителят да изпълнява работата на друг отсъстващ служител, като ползва правата за длъжността, вкл. и трудовото възнаграждение, ако то е по-благоприятно за него. Постигнатата между страните уговорка е в рамките на предвидената в закона възможност за вътрешно заместване, при което след завръщане на замествания, заместващият служител продължава работата си на длъжността, заеманата преди заместването, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 361/2017 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от П. Е. П. от [населено място] против [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: