О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 28.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 777 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 144 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 496/2018 г. на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. П. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че от 2006 г. ищецът е работел на длъжност „младши автоконтрольор” първа степен в група „Пътна полиция” при МВР, [населено място]. На 16.02.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал. 3, пр. І-во вр. с ал.1, пр. І-во вр. с чл. 20, ал.2 НК. Внесеното обвинение в съда е било преквалифицирано по чл. 301, ал.1, пр. ІІ-ро НК за това, че на 27.07.2011 г. в качеството си на длъжностно лице –полицай, младши автоконтрольор към „Пътна полиция” на МВР, [населено място], в съучастие с друго лице, при пътна полицейска проверка е приел дар който не му се следва, а именно 20 български лева, за да не състави на водача на МПС акт за установяване на административно нарушение. След повдигане на обвинението, през м. юни 2012 г. ищецът е бил отстранен от работа, четири месеца по-късно възстановен, а през м. януари 2015 г. предсрочно пенсиониран. С присъда по н.о.х.д. № 1022/2014 г. на Варненски окръжен съд, влязла в сила на 11.02.2017 г. с потвърждаването и от Варненски апелативен съд с решение по н.о.х.д. № 437/2015 г., ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Проведеното незаконно наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца; компрометиран е бил на работното си място; дало е отражение върху личния му живот; причинило е страх и емоционална нестабилност. Преживеният стрес е предизвикал първоначално симптоми на остра стресова реакция, а поради продължителния период на поддържане на обвинението ищецът е изпаднал в депресивни състояния, изживявал е тревожност, страх за бъдещето, безсъние, безапетитие, нежелание за контакти и изолация, представляващо хронифицирало депресивно състояние. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 150000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на 30000 лева е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси следва ли въззивният съд в решението си да се произнесе по всички въведени от страните доводи и възражения, както и относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., IІІ г.о., ВКС; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. IІ т.о., ВКС; решение № 202 от 21.12.2010 г. по т.д. № 866/2012 г. І т.о. ВКС; решение № 76 от 12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. ІІ т.о. ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; решение № 337 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., IV г.о., ВКС; решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., IІІ г.о., ВКС; решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., IІІ г.о., ВКС и решение № 123 от 23.06.2014 г. по гр. д. № 254/2014 г., IІІ г.о., ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен до размер на 150000 лева е постъпила от К. П. Д.. Поддържа се, че въпросът за точното прилагане на принципа за справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че въпросът се явява от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД е разрешен в установената съдебна практика, основания за изменението на която не са налице. Изхождайки от принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. характера на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на незаконното наказателно преследване; взетата мярка за неотклонение; възрастта на ищеца и доказателствата, определящи го като професионално изградена личност с предстоящо кариерно развитие, прекъснато от незаконното обвинение; характера и интензитета на изживените от ищеца отрицателни емоции и отражението му върху здравословното му състояние. Същевременно съдът е съобразил и икономическата обстановка в страната, в т.ч. ръста на икономически растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението. Така, съобразявайки установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетение, изследвайки всички обстоятелства от значение за справедливия му размер.
В приложените към касационните жалби съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици, поради което доводът за наличие на противоречие при определяне на размера на обезщетението е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени от страните доводи и възражения. Съобразявайки установената съдебна практика, въззивният съд е отговорил на всички релевирани от жалбоподателите оплаквания срещу първоинстанционното решение, в.т.ч. доколко отстраняването на ищеца от заеманата длъжност и ранното му пенсиониране е съставлявало мярка на процесуална принуда от страна на ответника по делото, както и всички възражения, въведени във връзка с приетата по делото медицинска експертиза относно здравословното състояние на пострадалия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 496/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: