2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр. София, 18.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 396 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение от 16.03.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 165/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.01.2012 г. по гр. дело № 2401/2011 г. на Кюстендилския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по същото първоинстанционно дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В представеното от страна на частния жалбоподател изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен (доколкото може да се приеме, че такъв е формулиран ясно и точно) правен въпрос по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК – относно предпоставките и доказателствата за освобождаване от внасянето на държавна такса. Поддържа се, този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. навежда се допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Разрешаването на посочения от жалбоподателя правен въпрос е обусловящо правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение. В мотивите към същото е прието, че по молбата за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът взема предвид: 1) доходите на лицето и неговото семейство; 2) имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3) семейното положение; 4) здравословното състояние; 5) трудовата заетост; 6) възрастта; 7) други констатирани обстоятелства. Прието е и че, за да бъде уважена подадената в настоящия случай от жалбоподателя, молба за освобождаване от дължимата държавна такса по предявените от него искове, същият следва да представи доказателства за твърдяните обстоятелства в декларацията за материално и гражданско състояние досежно здравословното му състояние, възрастта на непълнолетния му син, както и размера на доходите му, (ако са от упражняването на търговска дейност като [фирма] – чрез представяне на последната представена данъчна декларация). Посочено е, че указания в подобен смисъл са дадени на жалбоподателя с разпореждане от 12.09.2011 г. на първоинстанционния съд, които жалбоподателят не е изпълнил. Прието е и че посочените от жалбоподателя обстоятелства, че синът му е непълнолетен и че жалбоподателят има влошено здравословно състояние, не се доказват и пред двете съдебни инстанции с надлежни доказателствени средства. Изложени са и мотиви, че обстоятелството, че върху имота на жалбоподателя е наложена възбрана и са запорирани банковите му сметки, доказаващо се от постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител към НАП, не му дава основание да се възползва от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Посочено е и че жалбоподателят не е представил последната подадена от него данъчна декларация, за да удостовери размера на доходите си, ако те са от упражняване на търговска дейност в качеството му на ЕТ, както и че съгласно правната доктрина и юриспруденцията, имуществото на физическото лице и имуществото на регистрирания от това същото физическо лице ЕТ не са две отделни обособени имущества, което налага изводът, че за да докаже наличие на недостатъчни средства за заплащане на дължимата държавна такса по предявените искове като физическо лице, жалбоподателят следва да докаже наличие на недостатъчно средства и от упражняване на търговска дейност като [фирма] – чрез представяне на последната подадена данъчна декларация, което не е сторено от същия и пред двете съдебни инстанции.
С оглед горното следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателя правен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице обаче, соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на възивния съд.
Това е така, защото по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, респ. – по изведения от жалбоподателя правен въпрос относно предпоставките и доказателствата за освобождаване от внасянето на държавна такса, е налице изключително богата и еднозначна съдебна практика, включително такава на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Обжалваното определение е изцяло в съответствие с тази константна практика на ВКС, в която се приема, че преценката на съда дали страната по делото – физическо лице няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски по делото, следва да е комплексна – като се вземат предвид всички конкретни в дадения случай, обстоятелства визирани в т.т. 1-7 на чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и че когато страната само сочи в декларацията си за материално и гражданско състояние такива релевантни обстоятелства, но без да представя надлежни доказателства за тях, то тази комплексна преценка е невъзможно да бъде извършена, което е основание за отхвърляне на молбата. Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По изведения в случая от жалбоподателя правен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на ясната по своето съдържание процесуална норма на чл. 83, ал. 2 от ГПК, както беше посочено, е налице значителна по обем съдебна практика, включително и задължителна такава, намерила израз в множество определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Тази съдебна практика, освен значителна по обем, е и еднозначна и константна, като тя не се нуждае от промяна, осъвременяване или обогатяване, и конкретно – по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя, още повече, че последният не излага и никакви аргументи в тази насока. Определението на въззивния съд е изцяло съобразено с тази трайна задължителна практика на ВКС по тълкуването и прилагането на посочената процесуална норма.
С оглед гореизложеното, – тъй като не е налице соченото от жалбоподателя, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението от 16.03.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 165/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.