О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 23.10.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева ч.гр. дело № 6123 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. Д. С. против определение № 361/31.03.2014 г., постановено от Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 271/2014 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В. С. е подал частна жалба срещу определение на първостепенния съд, с което е оставена без движение негова молба по чл. 303 ГПК с указания да представи на копия от нея за другите страни и доказателства за внесена държавна такса.
С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното съдебно производство.
Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Законодателят изрично е разпоредил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. изрично посочените случаи в закона.
Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т.н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако впоследствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба, жалба или молба, този акт, който вече е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение.
Законосъобразен е поради това изводът на въззивния съд, че обжалваното определение, постановено от районния съд, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС, които в тази си част са актуални и при действието на ГПК от 2007 г.
Касаторът не излага съображения по това заключение, а развива съображения, че бил изпълнил указанията на районния съд, евентуално, че те не са правилни, което, както стана ясно, няма отношение към обжалваемостта на определението, постановено по чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК от районния съд, с което администрира молба за отмяна, нито е допустимо да бъдат разглеждани на настоящия етап от развитие на производството по чл. 303 ГПК.
В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 361/31.03.2014 г., постановено от Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 271/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: