2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 10.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1365 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Л. И. Т. и В. В. Н. срещу определение № 8/02.01.2013 г., постановено по частно гр. дело № 3561/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 13530/31.10.2012 г. по гр. дело № 17305/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело по предявения от жалбоподателите иск за установяване неистинност и неавтентичност на документ – договор за отдаване под наем на недвижим имот и машини и оборудване от 18.10.2011 г. – в частта, касаеща датата 18.10.2011 г., поради дописване на цифровото означение на месеца в тази дата – „10”.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответното [фирма] в отговора на частната касационна жалба излага становище и доводи, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на спора по делото, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателите се извеждат следните (уточнени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) пет процесуалноправни въпроса: 1) допустим ли е самостоятелен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за установяване неистинност на частен документ, извън изключенията, посочени в ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС; 2) в случай на липса на възражение на ответника за наличие на арбитражно споразумение, допустимо ли е съдът сам да се десезира и да прекрати делото поради неподведомственост на спора, при констатирана в производството по чл. 130 от ГПК арбитражна клауза за спора; 3) достатъчно ли е наличието на висящо арбитражно дело, по което е представен оспорвания с иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК документ, за да се отрече възможността за предявяването на този иск пред съда; 4) допустим ли е самостоятелен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за установяване неистинност на частен документ, обективиращ договор, когато се твърди преправка на датата в същия, или в този случай се касае за оспорване верността на документа като израз на съответствие на отразеното по него с действителността; и 5) възможно ли е да се договоря арбитраж, който да разреши спор за истинността на документ. По отношение на първите два правни въпроса се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а по отношение на останалите три правни въпроса – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предявеният от жалбоподателите иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК се основава на твърденията в исковата им молба, че „оригиналната” дата 18.04.2011 г. в процесния документ, обективиращ договор за наем между страните, е преправена в частта й, означаваща месеца – ръкописно е дописано числото „10”, по начин, че се вижда и първоначално посоченото – „04”. Правният си интерес от иска жалбоподателите-ищци извеждат от образуваното срещу тях от другата страна по договора арбитражно дело, по което се претендира заплащане от жалбоподателите на наемна цена и неустойка по договора. В тази връзка се поддържа, че датата е от решаващо значение за срока на действие на договора и за възникването на тези спорни задължения по него, както и за валидността на арбитражната клауза в него.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд в решаващите си мотиви е приел следното: Въпросът, с който е бил сезиран пръвоинстанционния съд, не е за автентичността, а за верността на процесния частен документ, обективиращ договор между страните, тъй като се спори не за авторството на документа, а за това дали удостоверената в документа дата отговаря на действителното фактическо положение (на действителната дата на сключването му), предвид твърдяната от жалбоподателите-ищци преправка на датата. Така оспореният факт на датата на съставянето му не стои вън от документа, а се съдържа в самия него, поради което не става въпрос за материалната доказателствена сила на документа. Посочено е и че оспорването верността на документ е средство за защита само срещу обвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Тъй като в случая въпросът е само за формалната доказателствена сила на частен документ, която не обвързва съда, който я преценява съобразно данните по делото, то предявеният по делото самостоятелен иск за установяване неистинност на този документ, е недопустим. Въззивният съд е споделил и съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на становището на жалбоподателите, че спорът относно истинността (преправката) на датата на процесния документ са изключени от обхвата на арбитражната клауза в договора, който той обективира. В тази връзка въззивният съд е пояснил, че няма никаква пречка въпросът за истинността на процесния документ да бъде повдигнат пред, и разрешен от арбитражния съд, който не е обвързан от посочената в документа от страните дата, а ще я преценява с оглед на всички данни по образуваното пред него дело.
Предвид така изложените мотиви към обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира, че изведените от жалбоподателите пет правни въпроса не са обуславящи горните решаващи изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на делото, поради което и не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
В случая в исковата молба на жалбоподателите-ищци се твърди очевидна преправка на датата на процесния частен документ, обективиращ договора за наем между страните по делото. Този външен недостатък на документа е винаги предмет на преценка от съда с оглед всички обстоятелства по делото, каквато е изричната норма на чл. 178, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Такава преценка неизбежно ще се извърши и по образуваното дело пред арбитражния съд. Поради това в случая изобщо не стои въпрос за истинността или неистинността на процесния частен документ, предвид което предявеният по делото установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК е недопустим, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното определение, макар и недостатъчно ясно и точно мотивирани.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите общи основания за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 8/02.01.2013 г., постановено по частно гр. дело № 3561/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.