8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 15 юли 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2525 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу определение № 260/19.04.2019 г., постановено по възз. частно гр. дело № 189/2019 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 744/05.03.2019 г. по гр. дело № 590/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба на КПКОНПИ, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, е формулиран правният въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че решението на Комисията за образуване на производството пред нея е постановено след изтичането на посочения срок, както и че същият е преклузивен.
Ответниците Р. П. Г., К. И. Х., И. Р. П. и А. Р. П. (последните двама – малолетни, действащи чрез първите двама – техни родители и представители по закон) в отговорите на частната касационна жалба излагат становище и съображения за неоснователност на същата.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че предмет на прекратеното от окръжния съд производство по делото, е предявеният от Комисията-жалбоподател срещу четиримата ответници, иск за отнемане в полза на държавата на имущество (движимо, недвижимо и парични суми) на обща стойност 8 030 544.82 лв., на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим по настоящия спор съгласно § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ (в редакцията към момента на подаването на искането).
Апелативният съд е изложил съображения, че ЗОПДНПИ (отм.) регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две – обезпечително и исково производства – пред съда. Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от Комисията, обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, на база резултатите от предварителната проверка по чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.); обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. В хода на тази проверка проверяващите събират необходимите им сведения, ползвайки както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни, и на тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за целия проверяван период, предвидения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) размер. Съгласно чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.), освен от органите по чл. 13, ал. 1 от закона, т.е. директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от прокуратурата, МВР, ДАНС, органите по приходите и органите на Агенция „Митници”, съобразно предоставената им компетентност. Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, сезиран с уведомление от предвидените в закона държавни органи (чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм.)), при наличие на предпоставките по чл.чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ (отм.), като в приложимата към настоящия случай хипотеза, проверката е въз основа на уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). Началото на първия етап от производството по този закон – проверката, се поставя с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция (чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)). Етапът на проверката приключва при следните хипотези: с решение на Комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.)); или с решение на Комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 5, вр. чл. 11, т. 2 и т. 3 от ЗОПДНПИ (отм.), като в последния случай Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава (чл. 37, ал. 5, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)). Във всички случаи, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година, като съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца, с оглед правомощията ? по чл. 11, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), включително и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в заключението на мотивирания доклад от проверката – чл. 27, ал. 4, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).
Въззивният съд е съобразил и че с приетия ЗИД на ЗПКОНПИ (обн. в ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.) е създадена нова ал. 2 в § 5 от ПЗР на закона, съгласно която, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ. Според чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а съгласно ал. 2 на същия чл. 107, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл. 107, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал. 1 от закона. Според чл. 112, ал. 1 и ал. 2, проверката по чл.107, ал. 2 продължава до една година, като Комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решение на Комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).
При така изложените принципни съображения и анализ на приложимия закон, въззивният съд е посочил, че спорният по настоящото дело въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 107, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исковото производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. Изтъкнато е и че по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС, както и че по него е висящо тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд се е позовал и е възприел по-новата съдебна практика, обективирана в решение № 323/18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от Комисията, е преклузивен. С оглед на това, апелативният съд е приел, че аналогичният срок по чл. 27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. – и този по чл. 107, ал. 2, вр. с чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, също е преклузивен. Изложени са съображения, че този извод следва от самата формулировка на правната норма на чл. 27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112 от ЗПКОНПИ относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следва от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. Прието е, че същият извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл е посочено и решение №13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС). Въззивният съд е изложил и съображения, че уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17, ал. 1 от КРБ за неприкосновеността на частната собственост, предвид това, че обект на проверката на Комисията е имуществото, както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество. С оглед на това е изтъкнато, че ако се приеме, че срокът за проверката по чл. чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен (а инструктивен), то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 13 от ЗОПДНПИ (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл. 28 – 34 от ЗОПДНПИ (отм.) като сами събират сведения (по чл. 28 от ЗОПДНПИ (отм.) – за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му), да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна (чл. 29 от от ЗОПДНПИ (отм.)), както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с други държавни органи – прокуратурата, МВР, органите на ДАНС, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“, съобразно предоставената им компетентност (чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.)) и неограничено във времето – извън законоустановения срок, да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, и те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Въззивният съд е изтъкнал, че правомощията на Комисията по действащия ЗПКОНПИ са подобни, като в чл. 114 и чл. 115 от същия са уредени тези по събиране на сведения за проверявания и за лицата по чл.чл. 143, 144, 145, 146 и 150, срещу които може да се предяви искът за отнемане на незаконно придобито имущество, както и правомощията им да искат от съда разкриване на банкова тайна, на търговска тайна и сведенията по ЗППЦК, да изискват от застрахователите разкриване на застрахователна тайна, както и информация от НСИ, представляваща статистическа тайна, да ползват информация от електронна база данни на Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове и да отправят искане до органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация.
В обобщение, апелативният съд е приел, че принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 112 от ЗПКОНПИ, Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 113, т. 3 от ЗПКОНПИ за образуване на производство по съответния закон, като само в този случай производството по ЗОПДНПИ (отм.), респ. по ЗПКОНПИ би могло да продължи да се развива законосъобразно. Прието е също, че когато в рамките на преклузивния срок Комисията не е взела решение за образуване на производство, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице, са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 153 от ЗПКОНПИ. Изтъкнато е и че в мотивите към тълкувателно решение № 4/07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че срокът (с евентуалното му продължение) за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира.
Въззивният съд е установил, че в случая проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника Р. Г. е започнала въз основа на решение от 09.12.2014 г. по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ-Варна, при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 22 от ЗОПДНПИ (отм.), на основание постъпило на 04.12.2014 г. от Окръжна прокуратура – Добрич, уведомление, че този ответник е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ. Съдът е установил също, че с решение от 16.12.2015 г. Комисията е удължила срока за приключване на проверката с 6 месеца, считано от 09.12.14 г. – до 09.06.16 г., както и че – дори и това удължаване да е допустимо, след като е направено след изтичането на самия 1-годишен срок, то и удълженият срок е изтекъл на 09.06.2016 г. Въззивният съд е приел за установено – предвид твърденията на самата Комисия-жалбоподател по делото, че решението за образуване на производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците по делото, е постановено на 15.12.2016 г. (което решение не е представено по делото; представено е решението за предявяване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което е взето на 15.03.2017 г.).
При така установените обстоятелства по делото и по изложените по-горе съображения, апелативният съд е достигнал до извода, че след като решението на Комисията за образуването на производството не е било взето до изтичането на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, такова е и съдебното производство, поради което предявеният по делото иск е също недопустим и не подлежи на разглеждане по същество, респ. – окръжният съд правилно е прекратил производството по него.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че при така изложените мотиви към обжалваното определение, формулираният от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото.
Този правен въпрос попада в предмета на тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, което е образувано по следния правен въпрос: какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно – по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество, т.е. – преклузивен или интруктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно – по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно – допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (в този смисъл – тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производство по настоящото частно гр. дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292, с чл. 274, ал. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, до постановяването и обявяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Отделно от горното, на настоящия съдебен състав е служебно известно и че с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) е отправено преюдициално запитване до СЕС, и пред последния е образувано дело С-234/18 по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (по-натам – Директива 2014/42/ЕС). Въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните: 1) следва ли чл. 1 (1) от Директива 2014/42/ЕС, предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаване на имущество с оглед евентуална последваща конфискация…“, да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда; 2) следва ли от нормата на чл. 1 (1), като се има предвид и нормата на чл. 4 (1) от Директива 2014/42/ЕС, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация; 3) допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4 (2) от Директива 2014/42/ЕС, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда; 4) следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението; 5) следва ли правилото на чл. 6 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува, като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация, или като допълнителна мярка на разширената конфискация; и 6) следва ли правилото на чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се разбира като гарантиращо прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда.
Служебно известно е и че с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС е отправено друго преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по което е образувано дело С-319/19. Част от въпросите, включени в него, са следните: 1) наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6 (2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица.
Видно от изложеното по-горе – предвид приетите за установени обстоятелства по делото и правните изводи в мотивите към обжалваното въззивно определение, тези правни въпроси, включени в двете преюдициални запитвания до СЕС, също са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело и за изхода на последното, респ. – с оглед и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – са от значение и за допускането на касационното обжалване на въззивното определение. Предвид и разпоредбите на чл. 633, във вр. с чл. 629, ал. 2, предл. 1 от ГПК, обаче, преди произнасянето и на СЕС по двете преюдициални запитвания, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поради това е налице и основание по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633, чл. 629, ал. 2, предл. 1, чл. 274, ал. 3 и с чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл са и определение № 198/21.06.2018 г. по гр. дело № 862/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 185/03.05.2019 г. по гр. дело № 571/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 187/03.05.2019 г. по гр. дело № 411/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 192/07.05.2019 г. по частно гр. дело № 1512/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 212/17.05.2019 г. по частно гр. дело № 1678/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 223/29.05.2019 г. по частно гр. дело № 1899/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по частно гр. дело № 2525/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд; както и до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18, и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-319/19.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: