4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
гр. София, 29.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2659 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 106 от 20.03.2018 г. по в. гр. д. № 60/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение № 1007 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 1869/2017 г. на Пазарджишки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Н. С. Н. от [населено място] против Средно училище „Г. Б.“ – [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „старши учител по музика, народно пеене и тамбура“ при ответника по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 595 от 27.03.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като служителката страда от „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен“, съставляващо едно от заболяванията, посочени в чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист. Установено е, че ищцата е била диагностицирана с „биполярно разстройство“ през 2012 г.; че приема медикаменти, които имат психоактивно действие; че през периода от 11.04.2015 г. до 05.06.2017 г. са били предприемани принудителните медицински мерки за нейното лекуване, както и че към момента на извършване на допуснатата по делото съдебнопсихиатрична експертизата болестта е в ремисия. Прието е, че заболяването „биполярно афективно разстройство“ е включено в Наредба № 4 от 24.10.2016 г., но съществуващите в случая на ищцата симптоми не съответстват на формата, описана в наредбата. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че заболяването на ищцата не попада в никоя от хипотезите на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. и тя може да заема длъжността „учител по музика, пеене и тамбура“, тъй като заболяването ? не застрашава живота и здравето на учениците. Извършеното със заповед № 595 от 27.03.2017 г. уволнение е отменено като незаконно и ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Средно училище „Г. Б.“ – [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: за да се констатира наличието на пречка за заемане длъжността на педагогически специалист по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист, достатъчно ли е диагностициране на съответния вид психиатрично заболяване или е необходимо проявяване на конкретни симптоми на заболяването „биполярно афективно разстройство“; при установяване на „биполярно афективно разстройство“ като вид мозъчно заболяване, достатъчно ли е това заболяване да е довело до психично разстройство на личността или поведението, или е необходимо едновременно наличието на разстройство на личността и поведението, за да се приеме наличието на хипотезата на чл. 2, т. 6 от споменатата Наредба и императивна материалноправна норма ли е разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г.
Ответницата по касационната жалба Н. С. Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Съгласно утвърдената съдебна практика, нормите, въвеждащи забрани за заемане на определена длъжност имат императивен характер. Такава е и нормата на чл. 215, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование, уреждаща хипотезите, в които едно лице не може да заема длъжност на педагогически специалист. В чл. 215, ал.1, т.3 от Закона за предучилищното и училищно образование е въведена забрана за заемане на длъжността от лица, страдащи от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на учениците, които са определени в наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката. Наредбата (№ 4 от 2016 г., обн. ДВ, бр. 86 от 1.11.2016 г.) определя тези заболявания и отклонения по лимитативно. Когато лицето страда от заболяване или отклонение, които не попадат в кръга на изчерпателно изброените в Наредбата, но по преценка на работодателя препятстват лицето да упражнява професията на педагогически специалист, то трудовото му правоотношение следва да бъде прекратено на друго, съответстващо на конкретните обстоятелства основание, но не и на основание чл. 215, ал.1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование във вр. с Наредба № 4 от 2016 г. Така установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, няма основание да бъде променяна, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът
достатъчно ли е диагностициране на съответния вид психиатрично заболяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. или е необходимо проявяване на конкретни симптоми на заболяването „биполярно афективно разстройство“. Както вече бе посочено, заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист са посочени в чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. точно и изчерпателно. В чл. 2, т. 2 от Наредбата са включени афективни разстройства с чести тежки епизоди с психотични симптоми, алтернантно и хронично протичане. Проявяването на конкретните симптоми на заболяването определя дали то попада в хипотезата на чл. 2, т. 2 от Наредбата – определя дали диагностицираното афективно разстройство протича по начин, изключващ възможността лицето да заема длъжност на педагогически специалист. Съобразявайки изложеното, въз основа на приетите по делото две съдебнопсихиатрични експертизи, въззивният съд е формирал изводите си, че по отношение на ищцата не е налице забраната за заемане на длъжността по чл. 215, ал.1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование – заболяването и „биполярно афективно разстройство” не протича с чести тежки епизоди с психотични симптоми, алтернантно и хронично.
Въпросът при установяване на „биполярно афективно разстройство“ като вид мозъчно заболяване, достатъчно ли е това заболяване да е довело до психично разстройство на личността или поведението, или е необходимо едновременно наличието на разстройство на личността и поведението, за да се приеме наличието на хипотезата на чл. 2, т. 6 от Наредба № 4 от 2016 г. е изцяло в областта на медицината – кога едно психично разстройство на личността и поведението се дължи на мозъчно заболяване е въпрос на медицинска експертиза, която съдът е длъжен да съобрази при условията на чл. 202 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика по приложение на чл. 195, ал.1 ГПК, въззивният съд е съобразил, че въпросът попада ли заболяването на уволнената служителка в списъка по Наредба № 4 от 2016 г. изисква специални знания в областта на медицината и е формирал изводите си, че психичното здраве на ищцата не препятства заемането на длъжността педагогически специалист въз основа на експертни заключения.
Предвид изложеното, повдигнатите от касатора въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Релевираното от ответницата по касация искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение. От представения по делото договор за правна помощ от 20.06.2018 г. с адвокат А. Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия се установява, че адвокатското възнаграждение е уговорено, без данни да е заплатено от доверителя в брой или по банков път, поради което и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. ОГГТК ВКС разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 20.03.2018 г. по в. гр. д. № 60/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: