3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4171 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 и е образувано по касационна жалба, подадена от П. В. Т., чрез адвокат Н. П. от АК-Велико Т., срещу въззивно решение № 5251/14.07.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 1302/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска.
Насрещната страна Б. М. М., чрез адв. Л. Т. от САК, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил предявения от П. В. Т. срещу Б. М. М. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 31.08.2007 г. за окончателен.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Е. Т. (наследодател на ответницата Б. М.) обещала на брат си П. Т. да му прехвърли своята Ѕ идеална част от съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. Д., [улица], състоящ се от дворно място и вилна сграда, като договорът е оформен писмено и е от 31.08.2007 г.
Въззивният съд намерил за основателно възражението, че договорът не е подписан от Е. Т., която на посочената дата не била в София и на територията на България. Освен това, още преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ответникът Б. М. се разпоредила в полза на трето лице, чрез договор за замяна, с притежаваната от нея по наследство от Е. Т. Ѕ идеална част от процесния имот.
В заключение, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен.
Касаторът П. Т. поддържа предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК обаче не формулира конкретен правен въпрос. Вместо това, Т. прави оплаквания, свързани с неуважаване от въззивния съд на доказателствените му искания, обективирани във въззивната жалба – за допускане на графологична експертиза и повторен разпит на конкретен свидетел във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 7 – въззивният съд може да допуска нови доказателства дори когато непредставянето им се дължи на небрежното процесуално поведение щом като те са от съществено значение за изхода на делото; допуска експертиза вкл. и по почин на съда, когато са необходими специални знания, а в случая страната е поискала изрично графологична експертиза.
Ако се приеме, че поставеният от касатора въпрос е длъжен ли е въззивният съд да допусне нови доказателства, щом те са от съществено значение за изхода по делото, както и да допусне експертиза по свой почин, когато са необходими специални знания, същият е от значение за едно от съображенията, поради които съдът е отхвърлил иска, но няма да се отрази върху крайния резултат по спора. Съдът е обосновал извод за неоснователност на претенцията и поради това, че обещаната вещ вече не е в патримониума на обещателя и няма как договорът да бъде обявен за окончателен, което само по себе си, е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Ето защо, какъвто и отговор да даде касационната инстанция на поставения процесуалноправен въпрос, то той не може да промени извода за неоснователност на иска.
Само за пълнота, следва да се посочи, че касаторът се позовава на Тълкувателно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г., отм., при уреден пълен въззив, докато въззивното решение е постановено при действието на ГПК от 2007 г. с ограничен въззив и засилено концентрационно начало, като относими са указанията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. М. има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Представлявана е от адв. Т. по силата на договор за правна защита и съдействие № 741761 от 10.10.2017 г., в който е отразено, че сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение, е заплатена по банков път. Това обстоятелство не е надлежно удостоверено с представяне на извлечение от банкова сметка или друго релевантно доказателство, поради което извършването на разхода не е доказано и не може да се присъдят претендираните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5251/14.07.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 1302/2017 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: