О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр.София, 11.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 4074/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П., чрез адв. Н. И. Б. от АК София, срещу определение № 178/22.05.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 6670/2014 г.
С него образуваното касационно производство е прекратено като недопустимо, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, редакцията преди изм. ДВ бр. 47/2009 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност – цената на иска е определена от първата инстанция и не може да се изменя в касационното производство; при иск по чл. 108 ЗС цената се определя от данъчната оценка на целия имот, предмет на искането за ревандикация срещу трето на собствеността лице, а не само до обема на притежаваните от ищеца идеални части от вещта.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна:
Съставът на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено по иск с правно осн. чл. 108 ЗС при данъчна оценка 9 149,40 лв. и посочена в исковата молба цена – 11887,20 лв. , като в първото съдебно заседание, въпросът за цената на иска не е повдиган нито от ответниците, нито от съда. Касае се за три субективно съединени иска, предявени от ищците като наследници по закон, при равни квоти, при което цената на всеки иск е до 5000 лв., поради което и на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК касационните жалби са недопустими.
Обжалваното определение е неправилно.
Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Тя се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя и то, най-късно в първото по делото заседание. Цената на иска е от значение за редовността на исковата молба, база е за размера на дължимите държавни такси и определя родовата и функционална подсъдност на спора. Веднъж посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото, както е принципно разяснено и в мотивите на ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В случая по делото пред първа инстанция, първостепенният съд е изискал допълнително доказателства относно цената на иска по чл. 108 ЗС и е оставил без движение исковата молба с указание за довнасяне на държавна такса, приемайки, че цената на иска е по-висока от посочената в исковата молба. С молба от 19.01.2012 г. ищците са уточнили, че предмет на иска е земята и цената на иска по чл. 108 ЗС е тази, посочена в исковата молба – 11 887,20 лв., върху която е внесена и държавната такса. Първостепенния съд е приел съображенията на ищците и е възобновил производството по делото, като е разпоредил да се връчи копие от исковата молба на ответника (разпореждане от 20.01.2012 г.).
Ответникът не е възразил в отговора по чл. 131 ГПК, нито по-късно – в първото по делото съдебно заседание срещу цената на иска; съдът не е повдигал повторно въпроса служебно в същото съдебно заседание.
При това положение и по правилата на чл. 70, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че цената на иска е тази, посочена в исковата молба – 11 887,20 лв.
Няма пречка и не противоречи на чл. 70, ал. 1 ГПК, ако по-късно, съдът извърши преценка за цената на отделните обективно и субективно съединени искове, когато цената е сборувана и е посочена като обща сума. В тази случай не се касае за промяна на вече веднъж посочена и определена цена на искове.
В случай е налице субективно кумулативно съединяване на искове – трима ищци, като собственици на имота, са предявили ревандикационен иск против трима ответника – трети на съсобствеността им лица (съобразно твърденията в исковата молба).
При ревандикационния иск всеки съсобственик, независимо от дела в спорния имот, защитава своето право на собственост и упражнява правата на всички останали съсобственици, в обема на цялата съсобственост, за предаване владението върху общата вещ от трети на съсобствеността лица. В този случай цената на иска се определя не от данъчната, респективно пазарна оценка на притежавания (претендиран) от всеки ищец дял в съсобствеността, а от данъчната, респективно пазарна оценка на съсобствената вещ, чиято ревандикация се желае. Няма значение дали искът по чл. 108 ЗС е предявен от един или от всички съсобственци, защото и при субективно съединени искове, цената на всеки е равна на оценката на целия имот; дори част от исковете на ищците да бъдат отхвърлени, достатъчно един от тях да е уважен срещу ответник, който не участва в съсобствеността, за да се предаде владението върху целия имот, а не само до обема на установените в полза на единия ищец субективни материални вещни права.
По изложените съображения, цената на всеки от субективно предявените ревандикационни искове от тримата ищци е в размер на 11 887,20 лв., което е извън приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, редакцията преди изм. ДВ бр. 47/2009 г.
Определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 178/22.05.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 6670/2014 г.
ВРЪЩА делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: